Футболът ни - пералня на мутри и черно тото  

Не съм футболен запалянко и сигурно има защо. И аз обаче се нахъсах и се поддадох на страстите около драматичните двубои по терените на Европейското първенство във Франция. Как да не гледаш след драмите на Полша с Португалия и на Италия с Германия. Та си седя на биричка на дивана в хола и си мисля, че за българския футбол не се случи нищо читаво от 1994-та насам. След мутренските години и превръщането на отборите в перални за пари, а на срещите - в спектакли под драматургията на черното тото, след разбиването на детско-юношеските школи май нищо не ни остана.

Всъщност останаха ни скандалите и горчивият привкус от тях. Няма ги Гунди и Котков, но имаме Прамод Митал и Лупи. Имаме „червено” и „оранжево” ЦСКА. Имаме Дора Милева. Скандал имахме дори за бенефиса на Камата. А каква е разликата дали парите ще ги дава Васил Божков или Гриша Ганчев, кой да ти каже. За кого е важно дали Гонзо спял с фолкдивата Джина, че се помпа „Левски“ да не играе с вечния си „червен” опонент?!

Нас ни няма нито във Франция, нито в Бразилия ще ни има. Това има обаче и положителна страна. Чисто психически се разтоварваме на воля. Като ни няма нито тук, нито там, можем спокойно да попържаме и пустосваме всички останали за левашките им крака и да се произнасяме като експерти и меценати. Авторитетно.
 
Данчо КОТАРОВ, Харманли