Проклятието на Боянските сараи

Прокоба тегне над Боянските сараи на Ахмед Доган, а зад стените му години наред се случват събития, обвити в мистерия. А някои и с кръв!

Преди дни резиденцията отново стана водеща тема в новинарския поток, след като нейният истински собственик Данаил Папазов нареди да бъде освободена веднага от почетния председател на ДПС. Имотът на ул. „Беловодски път“ в Бояна се оказа на дружествата „Хермес Солар“ и „Делта Епсилон“, на които Папазов е представляващ и краен собственик.
 

Този ход на бившия транспортен министър доведе до напрежение пред сараите. Привърженици на Доган бяха изпратени в опит да нахлуят в сградата, предвидена първоначално за хотел, но превърнала се впоследствие в резиденция на почетния председател, в която да събира актива на ДПС и да държи традиционните си речи. Стигна се дори до физически сблъсък с полицията, която не се поддаде на провокациите и не позволи проникване в чужда собственост.
 

Прословутите Доганови сараи в Бояна са обвити в черна слава вече 16 години. През 2008 г. там се случва инцидент, който и до днес е една от най-строго пазените тайни. На 17 октомври е открит мъртъв най-близкият човек до Доган – Ахмед Емин. Трагичният инцидент и разследването, претупано набързо, поставят редица въпроси, чиито отговори едва ли някога ще станат публично достояние, пише ПИК.

По онова време Бойко Борисов – тогава кмет на София, е един от първите, които повдигат въпроса за работата на полицията. Не са извършени някои от задължителните първоначални процесуални действия. Така например разследващите пропускат да вземат парафинови натривки от облеклото и ръцете на Емин, както и от хората, които са били в сараите по време на инцидента. Този пропуск потвърждава впоследствие и наблюдаващият прокурор Детелина Йотова: „Натривки са взети само от едно лице – това, което е намерило трупа. Не мога да кажа защо е направено така, на огледа не съм била. Колегите, изглежда, са преценили, че не е необходимо да се вземат натривки от всички в сарая“.

Години по-късно от доклад на ДАНС пък се разбира и за други пропуски – не са разпитани всички хора от тефтерчето на Емин, а данните от компютъра и телефона му незнайно защо не са събудили любопитството на разследващите.
 

До трупа на Емин е открито предсмъртно писмо, адресирано до баща му, трите му деца и до самия Доган. Приема се, че то потвърждава версията за самоубийство. Но така и не става ясен точният мотив, подтикнал Ахмед Емин да посегне на живота си.

Самият Доган пък реагира на инцидента по начин, с който буди всеобщо отвращение. За изненада на най-близкото си обкръжение лидерът на ДПС определя покойника като една обикновена „мъжка секретарка“. Дори не смята за нужно да почете паметта на Емин и не се появява на погребението му.
 

Смъртта на Емин е свързвана от политически опоненти на ДПС с разработката „Лиани“, за разследване на незаконно финансиране на партията. 

Версията, че не става дума за самоубийство, а убийство, лансира един от основателите на Движението за права и свободи и дългогодишен заместник-председател – Осман Октай. Октай е смятан за дясна ръка на Доган, но е отстранен от партията през 2001 г. заради разногласия с ръководството. През 2010 г. в интервю за БНТ той обявява, че смъртта на бившия шеф на кабинета на Ахмед Доган е следствие от разработката „Лиани“, в която покойният е бил главно действащо лице. Той е твърдо убеден, че става въпрос за убийство, защото след смъртта на Емин случаят набързо е потулен. 
 

„Лиани“ е оперативна разработка на службите, в която се проследяват корупционни схеми в ДПС. Главно действащо лице в тази разработка е Ахмед Емин като човек, който от името на Ахмед Доган е контактувал с всички министри и с всички групировки и фондове.

Така самоубийството на Ахмед Емин в резиденцията на Доган остава една от най-големите политически загадки, но 16 години по-късно проклятието на Боянските сараи явно застигна и Доган.