Днес е Разпети петък - денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Затова Велики петък е най-тъжният и драматичен ден за всички християни.
В петия ден от Страстната седмица Иисус е обвинен, че се е нарекъл Цар юдейски и подготвя бунт срещу римското управление на провинция Юдея. Предаден е на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той смята обвиненията за неверни и предлага да Го освободи, но тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: "Разпни го, разпни го". Това е същата тази тълпа, която в неделя е скандирала в екстаз "Осанна, Осанна".
П
илат си измива ръцете, за да не падне кръвта на Христа върху него и Го предава на войниците. За присмех те възлагат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота - лобното място за разпъване на кръст на разбойниците и враговете на империята.
Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата покрай, която минават. Така се появяват първите неръкотворни образи на Спасителя - "Свети Убрус" /"Светото покривало за глава"/ и "Светата Тигла" /от латинското тегула - керемида/.
На лобното място Христос е прикован към Кръста и разпнат между двама престъпници.
На този ден в храмовете се извършва опело. На утринната служба се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (от църковнославянски - страданията) на Исус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символ на величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните. Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг - църквата повелява да не се яде и да не се пие нищо, дори вода.
На Велики петък, когато Спасителят умира, през деня не се служи Света литургия. Изнася се Христовата плащаница, в която тялото му е било завито след свалянето от кръста. Преди началото на службата в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата - парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.
В наши дни плащаницата обикновено се поставя на маса и православните християни минават под нея. За църковния ритуал това действие има стойност на поклон пред гроба Господен, а за народната традиция - на надежда за здраве. Тази година, за разлика от миналата, миряните ще могат да минават под масата и да докосват плащаницата, а свещениците ще раздават здравец, както е традицията на този ден. По време на службата обаче ще се спазват ограничения.
Вечерта се извършва Опелото Христово, на което се съпреживява смъртта му.
Все още няма коментари