Преди 45 години беше убита - отровена с газ в банята на българския търговски представител в Тунис най-скандалната за времето си българска журналистка Тамара Джеджева.
Беше 6 ноември 1973 година.
Отначало излъгаха, че е получила инфаркт.
Беше само на 44 години.
Беше поканена да отразява международната експедиция в Картаген.
Изпратиха ни я в метален ковчег и не разрешиха да бъде отворен.
Най-голямата сестра на жена ми Ивана и другата им сестра Йорданка.
И до сега смъртта ѝ си остава неразкрита загадка.
Тя ми даваше кураж в най-трудните за мен години.
За нея съм разказал във втория том от моите спомени "От себе си не си отивай"
Това стихотворение написах години след това - болката от нейната внезапна и преждевренна смърт си остана за цял живот.
НА ТАМАРА
Невидимата ти душа
от необята ме поглежда
с търпение и със надежда,
че все пак ще я утеша:
че утаеното кафе
от кафеника ще изпия,
че панталона ще ушия
от сгънатото кадифе,
че счупения лампион
ще се опитам да поправя,
че наема ти ще оставя
на шести, вторник, във "Жилфонд",
че твоята последна снимка
от лентата ще откопирам,
тиренцето ще ремонтирам
на пишещата ти машинка,
че книгата ще продължа,
пиесата ти ще довърша
и името ти ще избърша
от прах, забрава и лъжа,
че цинковия ти ковчег
все някой ден ще разпечатам,
за да повярвам, че в земята
не е погребан друг човек.
Все още няма коментари