Ако в България има място, което събира в себе си мистерия, древност и необясними явления, то това е Разбоишкият манастир. Скалната обител, сгушена само на 60 км северно от София, изглежда лесно достъпна на картата, но веднъж тръгнеш ли към нея, усещането е сякаш напускаш ежедневния свят и навлизаш в територия, където законите на логиката не важат. Пътят минава през Годеч, а най-сигурният ориентир е навигацията към село Разбоище, след което малките табели те отвеждат към място, белязано от легенди и почит.
Разстоянието до сръбската граница е едва четири километра, но още преди да стигнеш, телефонът ти започва да губи сигнал. Според местните хора това се случва не толкова заради локацията, колкото заради „особеното поле“, което обкръжава манастира. Някои го наричат духовна зона, други – енергийна аномалия. Но всички се съгласяват, че Разбоишкият манастир не е просто религиозно място, а портал към нещо по-дълбоко.
Църквата на манастира е втората действаща скална църква у нас редом с Бесарабовския манастир край Русе. Но докато мнозина знаят за Бесарабово, малцина са чували за Разбоишкия, чиято история е толкова белязана от пожари, нападения и необясними събития, че никой не може да каже кога точно е основан. Някои изследователи твърдят, че първите монаси са се установили тук още през Първото българско царство. Други смятат, че мястото е обитавано векове по-късно. Истината се губи между легендите и разрушенията.
Но онова, което се е запазило, са преданията. А те не са малко. Една от най-разпространените легенди гласи, че монасите първоначално се опитвали да построят църквата в основата на скалите. Но всяка сутрин намирали труда си разрушен – камъните разхвърляни, стените съборени, елементите разместени. Първо помислили, че вандали или разбойници идват нощем. Но след като поставили стражи и те не видели никого, страхът се превърнал в почуда. Докато една нощ на един от монасите в съня му не се явила самата Богородица. Според преданието тя му казала, че църквата трябва да бъде построена „високо, там, където въздухът се пречиства и земята диша светлина“. На следващия ден започнали строежа в скалите – и той повече не бил разрушаван.
Другата легенда е още по-драматична. Васал на султана през XVI век решил да унищожи всички манастири в района. Когато монасите в Разбоишкия разбрали това, един от тях се изкачил по стръмната дървена стълба към църквата и запалил стълбата след себе си. Така войниците не успели да стигнат до скалната обител. Монахът загинал в огъня, но спасил манастира. На мястото, където според преданието е издъхнал, хората твърдят, че понякога се вижда слаб пламък – като синкаво трептене, което се появява само по залез.
Но легендите не свършват дотук. През последните десетилетия местни хора, туристи и дори алпинисти разказват за странни случки в района. Жена от Годеч споделя, че докато се изкачвала по пътеката, чула песнопение – тихо, мъжко, монотонно. Помислила, че в манастира има служба, но когато стигнала горе, заварила мястото празно. Монахът, който се грижи за манастира, ѝ казал: „Това не е първият случай. Пеят старите братя“.
Други хора твърдят, че са виждали силует на монах в отворения прозорец на скалната църква – висока, тънка фигура, която се премества от ляво надясно. Любопитното е, че по това време църквата е заключена.
Има и свидетелства за светлини, които се появяват по скалите. Малки огнени топки, които се носят бавно по ръба на отвеса. Някои ги наричат „ангелски огньове“, други смятат, че са отражения… макар че там няма какво да ги отразява.
Най-странен е разказът на двама алпинисти, които твърдят, че чули силно почукване от вътрешността на скалата, докато се катерели. „Все едно някой отвътре удряше с чук“, разказват. Когато стигнали горе, вътре нямало никого.
Разбоишкият манастир е място, което едновременно плаши и привлича. Легендите, чудесата, звуците, светлините – всичко това прави обителта не просто туристическа забележителност, а жив организъм, който диша, шепне и пази.
Все още няма коментари