Село Шишенци изглежда като всяко друго българско село. Позапустяло, с малко жители. Намира се на около 40 км от Видин и до него се стига по прашен, черен път.
Привидно хората в това село живеят като всички други – гледат си работата през деня, обсъждат местните новини в кръчмата. Но падне ли нощта, улиците на Шишенци бързо опустяват. Всички 120 жители се прибират по къщите си, заключват по два пъти вратите, дръпват пердетата, така че отвън да не ги виждат, и светват всички лампи.
Селото е сковано от леден страх всяка нощ от години насам. Но не заради обири или разбойници. Хората се страхуват от това, което не могат да видят. Но чуват много добре. Свидетели се кълнат, че малко след 9 вечерта Шишенци се огласява от пронизителни викове. Гласове на мъже, жени и деца и сватбарска музика. В един момент цялата тази врява се чува в единия край на селото, а само след секунди вече огласява другия. По улиците обаче няма никой. Според стара легенда, която хората в селото предават от поколение на поколение, преди векове сватбари тръгнали към Шишенци да искат мома за жена. Друг мъж обаче също й бил хвърлил око. И малко преди да влязат в селото, сватбарите били нападнати от татари и изклани до крак. Душите им никога не намерили покой и са останали в селото, смятат местните. И именно техните вайкания и гласове се чуват всяка нощ до първи петли.
Все още няма коментари