Самодиви гадаят бъдещето на Люляковото светилище

Люлякото светилище е най-силното магическо място за предричане на бъдещето в тази част от годината. То се намира в една люлякова гора, община Брезово, от където идва и името му.

Около тракийско светилище се носят много легенди. Една то тях гласи, че след пролетното равноденствие там започват да се събират самодиви. Старци от околните села разказват, че докато луната се пълни човек не бива да доближава мястото, за да не бъде отвлечен от вилите и самодивите. Най-смелите около пълнолуние могат да узнаят бъдещето си. Ритуалът бил следния. Преди залез слънце човек оставя една своя риза в една от дълбоките каменни щерни, където се събира дъждовната вода. През нощта самодивите идват и правят някакви заклинателни наричания.

„На сутринта понякога ризите изчезват. Това значи, че човек още не е готов да научи съдбата си. В противен случай одеждата ще се появи след  след три дни. Изсушете я и преспете с нея. Ако сте болен ще оздравеете. Мъчи ли ви нещо за бъдещето, със сигурност на сън ще видите отговора“, разказвала навремето селската баячка баба Петруна.

Люляковото светилище е известно още с моделираните в скалите жертвеници и отлично запазена слънчева стела, сочеща на юг към плодородното поле. Тя е единствената досега открита на наша територия. Стелата представлява добре оформен мегалит във формата на пламък. Той е издигнат в специално оформено в скалата легло. Височината на стелата е около 2м, като пред нея е оформена тясна площадка. Счита се, че с нейна помощ древните жреци са правили обреди за призоваване на дъжд, както и са правени гадания по нощното небе.