В Молдова, близо до гората на село Чахор, се носят слухове за вещици, които от поколения владеят древни заклинания и магически ритуали. Техните сили се предавали от майка на дъщеря, а мистиката около тях привличала любопитството на хората от околността, макар и да предизвиквала страх. Местните строго забранявали на децата си да приближават гората, но тази забрана само разпалвала интереса на най-смелите.
Един есенен ден, докато родителите ѝ били заети с прибирането на реколтата, малката Леонида – любопитна осемгодишна девойка, повела група деца с твърдото намерение да разкрие тайните на гората.
Първите сенки от високите дървета започнали да ги обгръщат, докато навлизали по тясната пътека, застлана с паднали листа. Във въздуха се носел аромат на билки, а децата вървели мълчаливо, изпълнени с лек страх и трепет. Скоро стигнали до малка, обрасла с бръшлян стара полуразрушена къщурка. На прага стояла възрастна жена с остър поглед, но топла усмивка. Името ѝ било баба Калина – най-старата и загадъчна жена от селото. Тя поканила децата вътре: „Добре дошли, скъпи мои, не се бойте! Ще ви почерпя с чай и бисквити“.
Къщата била обзаведена скромно, но във въздуха се носели аромати на странни подправки и билки, а от тавана висели сухи цветя и корени. Докато децата пиели чая, баба Калина разказвала истории за добри феи и духове, които обитавали гората от древни времена. Преди да си тръгнат, тя подала на всяко дете по една малка плюшена играчка – на Леонида се паднало лисиче с блестящи очи. „Тези играчки са за защита“, казала Калина. „Те ще ви пазят от тъмните сили“.
Децата се прибрали, впечатлени от странния следобед, но за Леонида играчката се превърнала в нещо повече от сувенир. Тя я държала до себе си ден и нощ, не се разделяла с нея дори за миг. Скоро родителите ѝ забелязали, че тя започнала да се изморява лесно и често изглеждала отпаднала. Вече не играела с другите деца и била бледа и вяла. Когато я питали къде отива, Леонида казвала, че ходи при баба си, но всъщност редовно посещавала баба Калина, която продължавала да ѝ разказва мистични истории. С времето момичето започнало да се променя. В погледа ѝ се четяла необичайна празнота, а родителите ѝ били все по-притеснени от здравословното ѝ състояние. Една вечер майка ѝ, търсейки обяснение, открила играчката и с изненада напипала нещо твърдо и странно. Разрязала лисичето и отвътре изпаднал малък, сух пилешки крак – древна черна магия на вещиците, с която изпивали младостта на притежателя си и се хранели с нея.
Ужасени, родителите на Леонида разтърсили момичето и когато тя признала, че баба Калина ѝ дала играчката, вдигнали всички жители на селото и отишли при старицата да и поискат сметка. В яростта си бащата на Леонида запалил бараката на баба Калина и я прогонили от местността. Оттогава досега никой повече не чул за старицата. Родителите на Леонида започнали да я лекуват с билки, за да върнат здравето ѝ. След няколко седмици момичето започнало да възвръща жизнеността си.
Все още няма коментари