Столичанка: Полтъргайст се опита да ме удуши!

Страховити сцени, като извадени от филма на ужасите „Екзорсист“, се случват в една панелка в „Младост 4“. Преди дни обитателката на най-обсебения апартамент се свърза с „Мистериите” на „Ретро”, за да разкаже невероятната си история. С молба да запазим нейната анонимност, тя се престраши да направи достояние на широката общественост покъртителни неща отвъд нашите възприятия за света.

 

„Не смея да ми пишете изцяло името, защото духът, който е вкъщи, е много отмъстителен“, мотивира се 80-годишната столичанка Румяна М., бивш кадър на комбината „Кремиковци”. Въпреки че наглед обяснението й не звучеше много логично, то разказът й бе повече от потресаващ.

Белокосата жена довери, че от години е подложена на паранормален тормоз от полтъргайст. Той бил добър, често се шегувал, като местел едно или друго нещо. Но усети ли, че някой иска да го изгони, започвал да буйства. Не се свенял да посегне и на нечий живот.

 

Омагьосаната чаша

 

„Всичко започна през есента на 2010 г.

Седяхме с дъщеря ми и си говорехме, а котаракът блажено спеше. Изведнъж той се сепна, събуди се и напористо започна да скача по посока на един от таванските ъгли“, разказа пенсионерката. От положението, в което се намирала, леко под ъгъл, тя успяла да види пречупена странна фосфорна светлина в очите на животното. Спомни си още, че станала от дивана и съвсем отблизо огледала мястото. Там нямало нито паяк, нито някаква мушица, която може да подразни четириногото.
 

„Тогава всъщност за първи път си дадох сметка, че от известно време чувам потропване, почукване тук и там. Имах и някакво необяснимо усещане за чуждо присъствие, макар в апартамента ни да нямаше никой друг“, признава възрастната дама.

 

Странни шумове

 

Най-често скърцането идвало от библиотеката и шкафа с порцелановите сервизи. Тя приела, че шумовете се дължат на изсъхването на дървените плотове, които променят формата си с времето. Но се оказало нещо живо, разумно, но невидимо за нашите очи, което пипа навсякъде.

Скоро за първи път духът заявил присъствието си и своето право да живее в този апартамент на шестия етаж.
 

“Седяхме с дъщеря ми и в един момент и двете видяхме как чашата, поставена на плота, тръгна да се движи сама. Спря се за момент. Ние продължихме да наблюдаваме втренчено. Само след минута-две чашата отново се самопремести“, смайва с откровенията си жителката на кв. „Младост”.
 

В началото тя потърсила някакво логично обяснение. Но плотът бил равен, в същото време не е имало някакво голямо въздушно течение, което би могло да стане причина за подобно чудновато действие.

 

Ютия лети сама

 

Наскоро след този случай домакинята си седяла в кухнята и чистела ориз. Тя чула силен трясък откъм на плочките. Когато се навела, що да види - иконата на света Петка. Старицата поясни, че сувенирът стоял над печката и според всички закони на физиката е било нормално, ако падне, да стане отвесно до нея. Нищо такова обаче не се случило. Вместо това дървената иконка се озовала в центъра на помещението – сякаш невидима ръка я хвърлила там нарочно.
 

С времето необяснимите случаи започнали да ескалират, като обхванали и тъмната част на денонощието. „Стана невъзможно за спане. Непрекъснато започна да се чува някакво трополене. Една нощ ютията, която е тежка и пълна с вода, изхвръкна сама и се строполи с гръм и трясък. Събуди не само нас, но и комшиите“, описа поредното необяснимо преживяване препатилата столичанка.

 

Прекадяване

 

Баба Румяна заявява, че в началото случващото се приемала с голяма доза любопитство - какво ли пък е това невидимо същество. Но след като тормозът започнал и през нощта, вече не било нито интересно, нито смешно.
 

„Помолих дъщеря ми, чието трето висше образование е богословие, да прекадим с тамян. Тя каза и подходяща за тези случаи молитва. Сигурно няма да повярвате, но тези ритуали дадоха резултат, защото пред хладилника се появи пихтиеста слуз, около 100 милиграма“, твърди г-жа М. На въпрос защо не е взела малко за изследване, тя отговори, че днес също се терзае за този си пропуск. Ала тогава била толкова шокирана, че и през ум не й е минало за изследване на феноменалното явление. А вероятно това щяло да спомогне да се разбере, че хората не сме сами, а около нас гъмжи от невидими същества.
 

Жителката на столичния квартал не крие, че се е зарадвала, защото си помислила как силата на молитвата е убила съществото веднъж завинаги. Успокоението й обаче било само за кратко. Духът възкръснал, дори още по-силен, и се опитал да я накаже за проявената дързост.

 

Мъртвешка хватка

 

„Тогава се случи най-ужасното нещо в живота ми. Бях сама в кухнята. Изведнъж някой сякаш ме хвана за гърлото и то се затвори – нито мога да дишам, нито да преглъщам. Усещах, че се задушавам и си отивам от тоя свят, без никакъв осезаем на пръв поглед натиск да има върху шията ми“, спомни си с вълнение бойната старица. Казва, че не знае откъде й хрумнало, но в борбата си за глътка въздух със сетни сили си бръкнала с пръстите надолу в гърлото. Това отчаяно действие дало резултат, освободила се от невидимата хватка и започнала да диша.

 

Левитация

 

Ужасният терор на полтъргайста продължил. Няколко нощи по-късно последвало ново изпитание. „Както лежах, духът ме повдигна на няколко сантиметра от леглото и ми разтресе здравата. Помислих, че има отвесно земетресение“, усмихва се днес столичанката.
 

За щастие това била последната ексцесия. След нея съществото отново минало в спокойна и кодошлийска фаза – с почукване, тропане и местене на предмети.

 

Съквартирант

 

Обитателката се оплака, че от тези перипетии цялото й тяло вече е като направено от нервни импулси. Не може вече да спи нощем, но и не смее да предприеме нищо, защото зловещото предупреждение на невидимия й съквартирант е било повече от показателно. Или ще ме търпиш, или ще те погубя.
 

За себе си жената 36-и набор сподели, че преди пенсионирането си е работила отговорна и доста опасна работа. Давала тежки дежурства в командната зала на втора доменна пещ в металургичния комбинат „Кремиковци“. Там също е имало стрес и голяма доза риск, но такова чудо като това, което й се случва в момента, никога не била нито виждала, нито чувала
 

„Допреди 5-6 години не вярвах в духове и призраци, но сега вече съм убедена, че те не са сън или някаква фантазия, а 100-процентова реалност“, категорична е жителката на кв. „Младост”. Казва, че полтъргайстът продължавал да си деребейства, но вече поне не закачал никого. Сега най-големите бели, които правел, били да хвърли някоя окачалка или термометъра от стената.