Манастирът „Седемте престола“ тъне в мистерии    

Манастирът „Седемте престола” е православен действащ мъжки манастир.  Дворът му е истински малък оазис, рай, в който ще откриете добре поддържана цветна градина, зеленина, идеално стопанисван и реставриран манастир, а така също и църква, като добавим и уникалната ѝ архитектура със седем престола, изведнъж се оказваш в нещо като приказка. Той е бил последната спирка на хората от автобуса ковчег, който катастрофира край Своге и взе 17 жертви. Официалното име на манастира е  „Света Богородица”. Преданията гласят, че храмът е издигнат през Втората българска държава – 12.-14. век. Доказателства за съществуването му има от 16. век. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта и има печат целогодишно.

Самото място обаче от години е обвито в мистерия. Миряни разкриват, че там са се почувствали по особен начин. На някои дори им прилошавало и не спирали да се прозяват. За това си имало обяснения – странните събития, които се случвали в светата обител през вековете. Легендата гласи, че цар Петър Делян (Петър II, 11. век) е починал в манастира. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел. Неофициалното име на манастира „Седемте престола” идва от уникалната архитектура на църквата. Според преданията седем боляри са създали седем селища в околността на манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В църквата има седем параклиса (престола) и това според специалистите е невиждано за българските православни храмове. На север от него има останки от крепост и градище.

Местните хора я наричат ​​Латинското кале. Днешната порта на „Седемте престола” е взета именно от тези останки. Има още една легенда, която е от турско време. Тя разказва, че манастирът е бил разрушен, опожарен и прокълнат от поробителите. Тогава Вълчан войвода и неговите четници решили да издигнат отново манастира. Общо воеводите били седем. Тази легенда твърди, че седемте престола са издигнати в тяхна чест. Също се твърди, че в подземието Вълчан воевода е скрил римско съкровище. В манастира е живял и служил литургия и св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.

Манастирът е посещаван често и от Патриарха на българската литература Иван Вазов. На „Седемте престола” Вазов е посветил стихотворението „Клепалото бие“.
Тук се намира и гробът на българския детски писател Змей Горянин – зад църквата. В „Седемте престола” има и библиотека, която пази старинни православни книги, а голямата му гордост е чудотворната икона „Рождество Богородично”, която била донесена от полуостров Атос, Гърция.