Французойка чупи чаши с поглед

Телекинезата (психокинеза) е феномен, при който човек със своята ментална или психическа енергия може да предизвиква видими промени в околното пространство. Те могат да бъдат преместване или огъване на различни предмети или дори повлияване на метеорологичното време.
 
Чудо в Тибет
 
При една демонстрация в Тибет местен шаман успява да предизвика с лекота скупчване на облаци над дадена местност, след което рукнал дъжд. В друг случай той направил същото, но малко преди мига на валежа с мисълта и изричането на определени мантри чудотворецът предизвикал локален вятър, който разсеял лошото време на небосклона.
В самата дума се съдържа смисълът на случилото се - “теле“ и „кинос“, което в превод от гръцки означава „движение от разстояние”.

Поддръжници на реалността на телекинезата твърдят, че този феномен е известен от древни времена и е споменат в Библията, особено в Деяния на апостолите. Впоследствие парапсихологията насочи вниманието на хората, че елементи на психокинезата има не само при движение на предмети, но и при различните методи за налагане на проклятия, уроки, произнасяне на магически заклинания.

Първите опити да се докаже психокинезата датират от втората половина на XIX в. Тогава времето е такова, че духовните способности си пробиват път. В присъствието на медиуми свидетели наблюдават явлението левитация и (де)материализиране на столове, чаши, дори хора. Сред експериментите има опити и за фокуси, но не всички са фалшиви, уверяват естествоизпитателите от онова време. Голяма популярност в началото на XX в. придобиват способностите на Руди Шнайдер, чиито демонстрации по психокинеза смайват мало и голямо. Той успява да напуква с мисълта си черупката на яйце. После да го задвижи по маса като топче за пинг-понг, без да го докосва.
Първото по-обстойно проучване на феномена дължим на работата на Джозеф Райън (1895-1980) от университета „Дюк” в Северна Каролина. В областта на наблюдението му попада един играч, който твърди, че е в състояние със силата на мисълта си да подреди игрални зарове така, че да се случват определен тип комбинации. След многобройните опити изводите на Райън са, че ефектът на човешката мисъл дори на обикновените хора се проявява в един на шест случая.
 
Вещицата от Бувони
 
Французойката Анджелика Котен пък се счита за първия документален случай, доказващ съществуването на телекинеза. На 13 години момичето отключва способността си да привлича и изтласква предмети сякаш само с поглед. И до днес научните среди не могат да си обяснят паранормалните сили на Анджелика въпреки многобройните изследвания. Мистерията се задълбочава сякаш още повече от едно откритие. Установява се, че тялото й има силен електрически ток. Точният механизъм на този феномен обаче остава неразгадан.

Историята на „малката вещица“ започва на 15 януари 1846 г. във френското селце Бувони. Анджелика е родена с физическа и умствена изостаналост и едва е успявала да говори. През един слънчев ден тя плетяла с още 3 момичета на двора. Когато Анджелика се опитала да вземе едно от плетивата си, поставени на масата, дъбовата маса се раздвижила и се преобърнала. Случката изплашила останалите деца и те се разбягали с писъци.

На следващата вечер явлението се повтаря и така показва, че девойката може да привлича и отблъсква предмети, които се намират в непосредствена близост до нея.
Местните веднага решават, че това е нечиста сила и изпратили 13-годишната Анджелика в манастир, за да й бъде извършен екзорсизъм по изваждането на демона. За щастие, свещеникът, при когото детето попада, се оказва образован и посъветвал родителите на момичето да се обърнат към лекар. Защото способностите й може да са признак на някакъв тип заболяване. Оказал се прав.
 
Между два свята
 
Година след публичния интерес към Анджелика тя започва безпричинно да отслабва. Теглото й паднало драстично до нейната смърт, без да може да обясни причината за гибелта й. И все пак детето има една година, през която преживява голям фурор, а учените правят някои прелюбопитни наблюдения.

Виждайки, че способностите на дъщеря им предизвикват значителен обществен интерес, родителите на момичето чудо решават да извлекат финансова облага от това и започват да пътуват с нея, печелейки от платени публични сеанси. Анджелика започнала да прави демонстрации по местене на маси, чупене на чаши пред широка публика в град Мамер, а после и на други места във Франция.

Успоредно с това са извършени и няколко медицински опита, проведени от учените на Френската научна академия. В тях се установява, че силите на Анджелика имат пик и спад. Най-активни са сутрин – между 7 и 9 часа, а вечер отслабват.

Освен това пулсът й не е бил ритмичен. Докато на дясната страна пулсът попадал в нормалните стойности, на лявата – до 120 удара в минута, предизвиквайки лек тремор.
 
Енергията в нас
 
Едно от съвременните заключения на телекинезата е, че това е взаимодействие между личната енергия на човека и енергията на обекта, на който се прави опит за въздействие. Ето защо някои смятат, че овладяването на тази свръхестествена дарба минава първо през овладяването на собствената енергия на човека и след това насочването й към електромагнитните полета на заобикалящия ни свят.

Всъщност всяка година науката се доближава все повече до разработването на начин за измерване на енергията, която нашият ум и тяло излъчват. Объркването идва от факта, че хората са склонни да мислят, че ако науката не може да измери нещо, то не съществува. В много части по света и днес движението на предмети край малки деца се счита за действие на демони и зли сили. Тук никой дори не подозира, че това може да се случва именно заради отключените специални мозъчни центрове у някои от младенците.