В „Отело" Шекспир казва, че ревността е "чудовище със зелени очи". В приказки, филми, митове и легенди злодеите често са изобразени като зеленооки същества. В същото време общата символика на зеления цвят е доста положителна - обикновено той се използва за успокояване и релакс.
Психолозите твърдят, че притежателите на различен цвят очи се различават по характер. За зелените очи например се носят редица легенди и предразсъдъци. Казват, че хората с такива очи са магнетични и примамливи, но могат да бъдат коварни, хитри, пресметливи и самолюбиви.
Твърди се, че зеленият нюанс им придава необикновена очарователност, която им отваря всяка врата и покорява дори най-студеното сърце. Външно те са красиви, но често са студени и егоистични хора.
И тук идва въпросът - Откъде идва връзката между зелените очи и злото, коварството и опасността? Ето какава разказват пред "Дарик" Драго Симеонов и "Питанка":
Изразът "зеленоокото чудовище" не е много характерен по нашите географски ширини. В англоезичния свят обаче не е така. Дължим употребата му на Шекспир, трето действие на "Отело". Тази трагедия е от 1604 година. Но 8 години по-рано във „Венецианският търговец" Порция говори за зеленоока ревност. Така че първите писмени сведения за връзката между ревността и зелените очи дължим на Шекспир.
Длъжни сме да си дадем сметка за нещо. И преди него може да е съществувала връзка между двете, но може и той да я е измислил. Шекспир е голяма работа. Той си играе с езика, измисля думи, вкарва смисли, които преди това е нямало. А днес си мислим, че са си изначално такива.
Шекспир е автор на думи, изрази, словосъчетания. Всички думи няма смисъл да изреждаме сега, ще се изгубим в превода, но ето пример gossip (клюка) е дума на английски, която е измислил Шекспир. Над 200 оригинални и използвани до ден днешен думи са негови, включително алигатор. Лафове като феърплей - честна игра и до ден днешен се употребяват. Или "да разчупим ледовете", "дрехите правят човека" и така нататък. Доста имена също дължим на него. Отело е измислено от него, но днес никой не се казва така. Джесика обаче, сравнително популярно име, е Шекспирова измишльотина.
Ето как нищо чудно и зеленоокото чудовище да си е приумица на Шекспир. Словосъчетанието зеленоок със сигурност е негово, но ревността е зеленикава и без да е в очите.
Зеленото в отношенията между хората се асоциира от една страна с трупното загниване, а от друга иде реч за жлъчен секрет, който е жълтеникаво зелен. И на философско ниво ревността се приема като секрет, отделян от жлъчката. Още Платон ги обяснява тези неща.
Така че позеленяването от яд, завист, ревност или друго негативно усещане, или заради гнилостта на плътта или заради действието на жлъчката. Затова имаме и определение злъч, като синоним на злоба, завист, вражда.
Що се отнася до чудовищата в народните вярвания, зеленото може да е свързано и с родството им с влечугите. Не забравяйте, това също е възможна връзка.
Но специално в Шекспировия вариант ревността е със зелени очи по антична линия, заради някои физиологични особености на вътрешните органи, а и поради особеността на великия бард да си играе с речта и да си съчинява каквито си иска конструкции.
Все още няма коментари