В края на Втората световна война - Румъния, България и Турция гласели неутрален блок

В тежките години на Втората световна война у нас се създава Върховното комисарство по стопанските въпроси. За негов пръв и последен ръководител е назначен на 13 септември 1943 г. търновецът доктор Петър Аладжов. Целта, преследвана от държавното ръководство, е осъществяването на строг контрол при използването на суровините, необходими за нормалното функциониране на икономическия живот. Изборът на Петър Аладжов не е случаен. Той е изтъкнат финансист и банкер, познаващ отлично ситуацията в страната и Европа, с безупречна репутация и без политически пристрастия. До смяната му през лятото на 1944 г. д-р Аладжов работи упорито и самоотвержено, полагайки похвални усилия за успешното решаване на сложните задачи, стоящи пред ведомството му.

Всъщност чрез Върховното комисарство се полагат основите на държавното регулиране на икономиката, което ще стане господстващ критерий след окончателното налагане на социалистическата система в страната на 23 декември 1947 г.

Ако намеренията бяха успели, щеше коренно да се промени съдбата на България. В дейността на Петър Аладжов през тези напрегнати месеци се натъкваме и на една любопитна мисия, в която той е включен, без да знае истинската й цел и която, ако бе успяла, би променила коренно съдбата на България.

По предложение на румънския пълномощен министър Кристу и на търговския аташе Гица Йонеску Аладжов е поканен на преговори в Букурещ. Българският комисар разчита на румънската помощ за осигуряването на 2000 тона свинска мас и още толкова слънчогледово масло назаем, които обещава да върне от новата реколта.

Аладжов получава мандат за водене на разговорите от премиера Добри Божилов и заминава за Букурещ на 9 януари 1944 г. Посрещнат тържествено, П. Аладжов дискутира със своите домакини стопански въпроси, без да засяга военни и политически теми. След вечерята във Външно министерство се осъществява и предвидената среща на четири очи с министър-председателя на Румъния маршал Йон Антонеску.
Аладжов веднага излага целта на своето посещение – подписването по най-бързия възможен начин на договора за доставка на мазнини под формата на заем.
Антонеску обаче се вълнува от нещо много по-важно и съдбоносно.

Току-що завърнал се от фронта и без всякакви увъртания, казва: ”Наредих на моя представител в София да ми посочи и доведе лице, на което има пълно доверие, за да предам чрез него важно за румънската страна съобщение.”

Маршалът признава с болка, че войната е загубена и че не очаква никакъв обрат в нея, нито какъвто и да е успех от германска страна. Налага се безалтернативно изводът, че е необходима инициатива за “неутрализиране” на Балканите – тоест Румъния, България и Турция да образуват един неутрален блок, без да влизат в конфронтация с Германия.

Румънският премиер търси контакт с регентите именно чрез Аладжов, опасявайки се с основание от намесата на германски агенти в Букурещ и София, и изказва огорчението си, че до този момент Богдан Филов, княз Кирил и генерал Михов “с нищо не са подсказали, че са готови да разговаряме”.

Нашата страна е особено важно звено, защото в София има руска легация. Затова отново настойчиво повтаря предложението си, а именно Румъния, България и Турция да образуват неутрален блок, добавяйки уверено: ”Ние вече разполагаме с канали за връзки и контакти със западните съюзници и сме в състояние да помогнем да уредите вашите взаимоотношения с тях. България е особено необходима, защото в София има съветска легация, където могат да се водят най-важните и решителни преговори.”

Аладжов е силно изненадан от предложението, но гарантира дискретност и обещава да предаде “мот а мот” последния зов на маршал Антонеску в София.

Обстоятелствата и едностранните действия на България осуетяват изпълнението на нестандартния, но разумен план на Антонеску. Тежките англо-американски бомбардировки над българската столица на 10 януари и 29 и 30 март 1944 г. отвличат вниманието на държавния ни елит. Освен това покрай борбата с нелегалните комунистически функционери, особено след министерското постановление № 30 от 28 април 1944 г. и маневрите за излизане на страната от съюза с Германия, етапи от които са правителствата на Иван Багрянов и Константин Муравиев и мисията на Стойчо Мушанов в Цариград и Кайро между 29 август и 9 септември 1944 г., се забравя за нестандартния и разумен план на Антонеску.

След 23 август 1944 г. той вече не е актуален, тъй като маршалът е свален от власт, а само 17 дни по-късно и България последва румънската съдба, влизайки за половин век в съветския блок и загубвайки своята независимост.