През далечната 1989 г. човек можеше да си купи малко, но качествени стоки. Магазините бяха празни, луканка и кока-кола се намираше трудно, често и с връзки.
На почти всички стоки, които се продаваха, пишеше, че са произведени в България, а понякога и „Сделано в СССР“. От различни снимки се вижда, че тогава хората бяха по-слаби. Колбасите не бяха кой знае колко вида, но бяха от месо и имаха невероятен вкус, а доматите бяха сочни и 100% български. Да не говорим за лютеницата. Прясното мляко беше в найлонови пликове, които почти винаги бяха доста мръсни от външната си страна, а киселото беше в стъклени бурканчета с невероятен вкус и качество. Като казвам бурканчета, се сещам, че се налагаше да връщаме бутилките от бира и газирано, а в кварталния магазин винаги ми казваха „само празно за пълно, момче“.
Днес българинът страда често от наднормено тегло, магазините са пълни, но не знаеш какво има в продуктите. Често производителите слагат нови съставки със спорни ефекти върху тялото ни, като палмово масло, ГМО, хидратирани мазнини, мононатриев глутамат, аспартан и други.
Някога, през далечната 1989 г., попадахме на вносни стоки, на които пишеше Made in Germany, Made in France, Made in Italy, а днес почти на всичко пише Made in China.