Спомени от соца: На обмяна на опит в Македония

Преди повече от 28 години, когато се разделихме на „Български пощи“ и БТК, по идея на отрасловия ни вестник „Импулс“ направих обмяна на опит в Македония. Маршрутът бе Струмица, Битоля, Охрид и Скопие. Шефът ни даде малко бусче. С нас дойдоха и колеги от Твърдица. Взехме и малко скромни подаръци за колегите от Македония.

Никога не ще забравя прекрасната среща с колегите в кабинета на директора на пощата в Струмица. Заведоха ни да разгледаме и забележителностите на града. Вечерта преспахме в храма „Свети Петнадесет мъченици“. Там бе гробницата им и цяла нощ храмът бе отворен. Дори казаха да не си заключваме автобуса. Ахнах от изненада. На другата сутрин потеглихме за Битоля. Разгледахме го и седнахме да починем на пейките в един парк. По едно време дойде възрастен господин и ни каза „добър ден“. Заговорихме се, оказа се, че е учител по литература и аз веднага започнах да рецитирам любимото ми стихотворение на Вапцаров „Вяра“.

Ех, незабравими спомени. Потеглихме след почивката за Охрид. Но бусчето загряваше и така пристигнахме късно. Колегите бяха запразнили. Потърсихме си квартири за нощувка. С моята колежка Требелова, за съжаление вече покойница, отидохме до най-близката квартира. Посрещнаха ни сърдечно, сложихме на трапезата и от нас по нещо. Възрастният хазяин каза, че е идвал в България, и по-точно в Сливен. Ахнах, като каза, че преспивал в Дърводелското училище, до което аз живея. Няма случайни неща в този живот. То не бяха спомени, не бяха наздравици и песни. Преспахме с Ането на страхотна орехова спалня като къпани. На сутринта закусихме и те ни изпратиха до мястото на срещата ни с другите колеги. Благодарихме и казахме до нови срещи, но и в България.

Закупихме си сувенири и потеглихме към Скопие.

Искам да изкажа голямата си благодарност на колегата ми, бившия телеграфен пощальон, който засне цялото ни пътуване и после показахме снимките на колегите си. Мили колеги и мили колеги от Македония, ние сме българи и такива ще си останем.

Та аз, авторката на материала, живея на улица „Полковник Борис Дрангов“, роден и израснал в Скопие.

Дълго време си писахме с колегите от Струмица, но за съжаление те не дойдоха в България.
 
Йорданка Налбантова, Сливен