Невероятната история на мой болен ученик

Бях учител в ОУ „Професор Пенчо Николов Райков“ в Трявна. В навечерието на новата 1986-1987 учебна година директорът на училището ни извика с колежката и ни постави задача да обучим и ограмотим болно дете при домашни условия. Беше дете на български турци. На мене възложиха предметите роден край и математика, а на колежката - български език. Всеки от нас трябваше да води обучение два дни по два часа, така че ученикът да е заангажиран 4 дни от седмицата.

Запознахме се с ученика и с родителите му. Посрещнаха ни радушно, бяха природно интелигентни хора. Живееха в добре обзаведено и подредено жилище към ВТК „Ангел Кънчев“, където работеха. Говореха добре български език. Детето беше с увредени долни крайници и трудно се движеше. Бяха му направили няколко операции и лекарите им давали надежда, че ще се оправи напълно. Родителите полагаха големи грижи за него. Бяха му набавили всички необходими за ограмотяването му пособия. Уточнихме начина на обучение и окачихме над бюрото му красиво изработена седмична програма. На другия ден започнахме с математиката. Детето се справяше добре. Усвои материала, завърши успешно трети клас и следващата учебна година постъпи в четвърти клас като редовен ученик.

Един ден ми се обади баща му и ме покани да посетя дома му. Благодари ми за обучението на сина си. Съобщи ми, че му е много мъчно, че напуска Трявна, където се чувства много добре, но се налага да замине за Турция, тъй като всичките му роднини заминали и той решил да ги последва със семейството си. Предложи ми всичките си мебели от апартамента. Благодарих за жеста и взех само едно шкафче, което да бъде спомен за мен от семейството и от ученика, когото обучавах три години. Поиска домашния ми адрес и се разделихме като приятели. След известно време получих писмо, с което ми съобщаваше, че са пристигнали в Турция, настанили се в ново жилище, започнали работа и Младен (така се казваше момчето) учи като редовен ученик. След няколко години получих писмо и от Младен. Пишеше ми, че учи в елитна гимназия, напълно оздравял е и участва наравно със съучениците си в учението и игрите. Бях много доволен, че съм помогнал за обучението от първи до трети клас на едно болно дете.
 
Пенчо Пенчев, Трявна