Следващата година Атанас Душков отново бе гост на училището. Представих му се и изяснихме, макар и далечните си роднински отношения. Разказах му, че неговият тъст през 1938 г. е гостувал със семейството си в България, посетил е родното си село. Един ден гостувал и на моя дядо. След това предоставих на Душков албумите със снимки от всички заснети училищни мероприятия. Изведнъж погледът му спря. Беше попаднал на снимките му с учениците от миналата година. Остана много доволен, че е влязъл в летописа на училището. Извадих снимките от албума, подарих му ги и му пожелах, докато е жив, да си спомня за нашето училище.
Бях много радостен и доволен , че се срещнах, запознах и разговарях с този мил и добър човек. Атанас Душков живя дълго и почина през 2004 г. на 95-годишна възраст.
Пенчо Пенчев, Трявна

Писателят Атанас Душков