Наближаваше краят на работния ден. Десетина работници и служители от поделението на зърнени храни се бяха събрали пред административната сграда за последни указания за утрешния ден.
Бай Стоян, отговорник на пункта, човек вече на възраст, излезе пред служителите и като махна с ръка за тишина, с приповдигнато настроение и на висок глас започна:
- Уважаеми другарки и другари, отново настъпи сезонът на бригадирските дни. Няма как! Трябва да се помага. Утре заран в 8 часа всички да сте на кладенеца на голямата кория. Ще се копае царевица.
- Вие ще дойдете ли с нас, другарю началник?
- Не. Утре я че подхванем счетоводството. Закривам събранието.
Петко Яков, Сомовит
Все още няма коментари