Преди сякаш хиляди години нямаше мобилни телефони и за да се обадиш на някого, трябваше да използваш уличен телефон. Тя бяха навсякъде и работеха почти без грешка.
По онова време монетите от 2 стотинки и 2 копейки бяха с еднаква тежест, предназначени за уличните телефони както в България, така и в СССР.
Сега младите хора, които по цял ден са като зомбирани от джиесемите си, не биха издържали и един час без тях.
Помня също, че като бях студентка в София, живеех на квартира при хазяйка, която не позволяваше да набирам от домашния телефон извънградски номера. Тогава, за да се обадя на роднините си в провинцията, ходех до телефонната палата и там чаках на опашка. Днешните младежи сигурно даже няма да ми повярват.
1 коментара
Митко
2020-01-31 10:42:28
Отговори
"Сега младите хора, които по цял ден са като зомбирани от джиесемите си, не биха издържали и един час без тях."
Често я срещам тази фраза, но да попитам, какво ще им стане на "днешните младежи" ако им вземете телефоните? Ще започнат да припадат ли? Днешните мобилнши телефони са телевизор, телефон, радио, грамофон, камера, фотоапарт, карта, вестник, списание, дневник, часовник/будилник и тефтерче. Ако вашето поколение ги имаше с нищо нямаше да се различавате от нас. "Днешната младеж" също учи, работи и тнт. просто ние имаме достъп до технология.