Как постановлението на Горбачов принуди полковник Стоянов да пие чай

По времето на социализъма имаше една чудесна практика, колегите от сродни вестници на братските страни да обменят опит помежду си. В редакцията на вестник „Народна армия” графикът за тези размени се правеше от отговорния секретар полк. Йордан Стоянов или както го наричахме – Ботко.

За да не се мине, той си избираше все европейски дестинации, а останалите колеги изпращаше най-често в Съветския съюз, закъдето командировките бяха най-много. Така Ботко изръшка Унгария, Чехословакия, ГДР, Полша и пр. Обаче му направило впечатление, че всеки от нас след връщането си от СССР с особено приятно чувство разправя за сериозните запои  при братушките, обилно гарнирани с водка, сельодка, колбаси и всякакви други тогавашни деликатеси, като хайвера например. А наши Ботко беше известен цените на силните напитки и реши и той да опита тия трапези.

Да, ама не! Точно по онова време излезе знаменитата Горбачовска забрана за силно ограничаване на продажбата и сервирането на алкохол. Никъде по необятната съветска страна не се разрешаваше употребата на алкохол, а пред магазините за напитки се извиваха километрични опашки, за да се купи заветната бутилчица.

Но Ботко вече беше клъвнал и замина. Завърна се след седмица и ни разказа тъжната си история.
Срещат го най-напред с ръководството на братския вестник „Красная звазда” и както се полага след разговора и обмяната на опит следва почерпката. Донасят обаче някакви курабийки, кафе, бонбони и други лакомства и вежливо питат ще пие ли чай. Ботко пие руски чай и трапезата приключва. На други ден отиват в някаква гвардейска дивизия – отличник по бойната и политическата подготовка. Ботко взима интервюта от изявени бойци и командири и пак сядат зад масата. Повтаря се същият ритуал, същото безалкохолно меню и накрая пак му поднасят чай.

На третия ден Ботко не издържал – в стола на поредния военен гарнизон сервитьорката пристигнала с таблата, върху която, както и преди, се мъдрели димящи чаши чай... Тогава наш Ботко станал и казал:

- Другари, благодаря ви за грижите, които полагате за мен, но аз съм съвършено здрав. Ние в България пием чай само, когато сме болни!

Така безславно завърши опитът на нашия отговорен секретар да погуляе със съветските колеги. Просто не успя да избере подходящия момент.