Борис ІІІ оцелява в два опита за убийство при Арабаконак  

За арабаконашкия опит за покушение над Борис III е писано много. Малко известно е обаче, че седмица преди 14 април 1925 г. царят е бил нападнат от четата на Васил Икономов. Изследователят Борис Цветанов проследява хронологията на събитията, като се позовава на исторически извори и очевидци в контекста на атентата в църквата „Света Неделя“.

Оказа се, че изследователите смесват две произшествия в едно по простата причина, че за едното никога никъде не са публикувани каквито и да било сведения, въпреки че на 7 април нелегална чета на БКП стреля по величеството, като резултатът е убийството на шофьора на цар Борис ІІІ Иван Михалев.

Този Иван е брат на баба Гана Михова, която, чак когато е на 98 години, проговаря пред историчката Кристина Кирилова за драматичния екшън.

Иван Михалев е любимец на царя. Публицистът Стефан Керезов, автор на бестселъра „В килиите на централния затвор“, пише: „Цар Борис обикновено не приемаше на аудиенция при себе си ни министри, ни чужденци, а редовно ги посещаваше със своя автомобил. Софиянци бяха свикнали да виждат всеки ден царя цивилен, седнал до шофьора си, било на път за двореца „Врана“ - ей така: обикновено без охрана.“

Така е било и на фаталния 7 април. Пътували към Орхание, днешния Ботевград. Брадясалите и въоръжени до зъби четници на Васил Икономов изникнали изневиделица. Иван Михалев реагирал тутакси по единствения мъжки начин - посегнал към оръжието. Прострелян е на мига.

Васил Икономов приближава и заявява на царя, че от този момент е заложник срещу освобождаването от затворите на всички анархисти. Царят хладнокръвно отговаря, че не би се поколебал да остане в ръцете на „юнаците“, но в момента неговият верен служител спешно се нуждае от медицинска помощ. Ако е възможно, нека бъде освободен не като държавен глава, а като човек, който иска да спаси живота на ранения.

Васил Икономов отстъпва, след като царят обещава промени в правителството и политиката. Негово величество е освободен. Сам добър шофьор, той е прави всичко възможно да спаси Михалев, но раната му е смъртоносна.

Ето какво се случва и на 14 април. Два месеца по-рано ЦК на БКП изпраща окръжно на командирите на партизанските чети из планините с указание „да бъдат готови за действие до края на март".

През март ръководителят на Военната организация Коста Янков от името на ЦК изпраща декларация четите да са готови до 15 април. По това време в страната най-популярни са формированията на Васил Героя, Васил Икономов и Нешо Тумангелов. С тримата поддържа връзка членът на Военната организация Петър Вранчев.

Той съобщава на ръководството, че е спечелил за каузата петнадесетина войничета от жандармерийската дружина в София, които до 12 април - неделя, ще избягат с пълно бойно снаряжение и ще се присъединят към четите. Тримата войводи нощуват срещу уговорената дата в дома на укривателите си Цона и Марко. Към тях се присъединяват четниците Георги Попов и Петър Лингорски. През деня се отправят към Арабаконашкото ханче, където е уговорената среща.

Войниците наистина след вечерната проверка на 10 април, петък, се качват на един камион и напускат дружината на път за Арабаконак. Трагедията им е, че освен ентусиазъм всичко друго им липсва, най-вече опит. Пристигат в ханчето с чувството на борци за народна свобода. Удрят го на хапване и пийване, като не оставят дори един за охрана.

В това време бягството им е открито, командирите на дружината са осведомени от полицейските постове за забелязан камион с войници. Три камиона с жандармерия обкръжават ханчето и първо стрелят, после питат. За да се замаскират следите, заведението е опожарено.

Партизаните научават за трагедията на 13 април. Няма време за връщане и остават да нощуват в гората.

В това време царят, научавайки за трагедията с войничетата, тръгва за Арабаконак, за да разбере истината. Освен него в колата са адютантът поручик Стаматов, ловецът Петър Котев и ентомологът Делчо Илчев.

По пътя, малко преди завоя, където е ханчето, царският автомобил изпреварва омнибус с пътници от Орхание за София. В същото време петимата нелегални, скрити в гората, напразно се опитват да запалят цигари. През нощта кибритът се е навлажнил. В момента, в който отчаяно се чудят какво да правят, се чува шум на мотор. Васил Героя тръгва по шосето с единственото намерение да поиска огън. Вдига ръка. А не оръжие, както пишат за случая различни автори.

Пръв стреля по Васил Героя Петър Котев - видял в брадясалия, облечен в типичните анархически дрехи нападател, разбойник. Васил Героя е опитен като каубой от уестърн. За части от секундата револверът е изтеглен и куршумът поваля на място ловеца. Вторият изстрел на Героя разбива стъклото на колата пред шофьора. Той изгубва ума и дума. Изпуска волана. Изпада в несвяст. 

Цар Борис запазва присъствие на духа, поема волана на летящата към пропастта кола. Обръща на заден ход, удря телеграфен стълб и го прекършва. От удара пътниците падат на земята. В това време към Васил Героя тичат приятелите му. Поручик Стаматов заляга в канавката и престрелката започва. Стаматов моли царя да се отдалечи, но той отказва. В това време се задава омнибусът. Шофьорът се опитва да обърне, но не успява.

Стаматов моли царя да замине с омнибуса за Орхание и да доведе помощ. Царят на прибежки отива до автобуса. По-късно Васил Героя ще разказва, че той и другите войводи изобщо не обърнали внимание на „тичащото момче“ - сметнали го за шофьора. Не подозирали и дори, че това била царската кола. В престрелката е убит и Делчо Илчев.

Стаматов е ранен, използва едно затишие и се укрива. Героя, Икономов и Тумангелов приближават. Едва когато виждат монограмите на ловната карабина и бинокъла, разбират, че са стреляли по царя. Освен пушката, бинокъла и чантата войводите вземат и царската шуба.

Когато цар Борис пристига с тридесет войници, нападателите са изчезнали в неизвестна посока. Намират само изтърсения шинел на Васил Героя и двадесетина гилзи, от които специалистите изваждат заключение, че са от сръбски пушки.