Старозагорската Ванга гадае бъдещето с тетрадка и химикал

В Града на липите, откъдето е родом, Мата Киликчиева е известна като старозагорската Ванга. Силата ѝ е да вижда и в миналото, и в бъдещето, прогнозите ѝ са безпогрешни.
Мата обаче не се ражда с дарбата си. Животът ѝ се преобръща на 6 октомври 1976 г. Тежко болна е, с доказана диагноза огромен тумор в мозъка, без надежда за отстраняването му. Изписана е от болницата като смъртник. 30-годишната тогава овдовяла наскоро млада жена, с две малки дечица, решава да се помоли на Бог. След разтърсваща до дълбините на душата ѝ молитва, обляна в сълзи и искаща прошка от Господ, тя преживява чудо.

За първи път в живота си получава видение: до нея застава млад и благ мъж и полага ръце над главата ѝ. Казва ѝ, че я обича и след 10 минути тя ще бъде напълно здрава. Повтаря го три пъти. Свидетели на ставащото минути по-късно с Матина, както още я наричат, са нейни роднини, приятели и двама милиционери. Лекарите от старозагорската болница, които ден след преживяването ѝ отново я подлагат на всевъзможни изследвания, не знаят какво да мислят. Черно на бяло, след направените наново рентгенови, ехографски и всевъзможни пълни изследвания констатират, че няма и следа от огромния тумор в главата ѝ. Оттогава до днес гадателката е жива и здрава и продължава да помага на хора с всякакви проблеми и въпроси. Отговорите ѝ се диктуват, тя често не ги разбира и ги записва в тетрадки, а после препрочита думите и ги дешифрира.

Така преди години получава информация свише за смъртта на сина си. Записва в тетрадката, но тя пада зад пералнята и ясновидката не понечва да я извади. „Част от написаното тогава се е отнасяло за моя син, който по това време беше войник. Била съм предупредена за убийството му. Уби го друг войник на гара Михайлово, Старозагорско, където синът ми служеше. А аз три месеца преди това съм била предупредена за това убийство. Чак на двайсетия ден от смъртта му с приятелката му Виолета решихме да почистим у дома. Отместихме пералнята и какво да видим: там има една тетрадка с написано от мен. Виолета започна да чете и избухна в рев.

Вика ми: „Лельо Матино, как можа всичко с подробности да опишеш за смъртта на Ицко, пък не можа да предотвратиш смъртта му?!...“ И като ревнах с глас, и всичко изскочи пред очите ми. Чак тогава сякаш се вдигна завесата пред очите ми, защото смътно се сетих, че бях писала за смъртта на някакъв войник Христо, без да се усетя, че е моят Ицко!“, разказва Киликчиева. Понякога тя сънува и вижда бъдещето. Разгадава най-различни семейни трагедии, хора, които са я посещавали, пишат в интернет, че нещата, които им предсказала – и добри, и лоши, се сбъднали без изключение въпреки тяхното учудване.