Духове на български царе бродят в Търново  

Духовете на владетелите от славната династия на Асеневци вече повече от хилядолетие пазят средновековната църква „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Под опеката на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II са и живеещите в подножието на хълма и крепостта Царевец потомци на някогашните боляри. Според запазените местни легенди духовете на българските владетели се явяват винаги когато българската идентичност и християнството у нас са заплашени. До Освобождението на 3 март 1878 г. и българи, и турци вярвали, че в църквата се случват чудеса. Най-много свидетелства за това имало на 22 март (9 март по стар стил). Първите явявания на царете са по времето след падането на столицата Търновград под ударите на османските ятагани. Завоевателите решили да направят от бившата църква „Св. Четирдесет мъченици“ джамия за прослава на Аллаха. Върху покрива на храма било изградено минаре. Още първата нощ обаче българските царе се разгневили. Раздвижила се земята, сякаш те поискали да излязат от гробовете си, и минарето паднало. Според някои версии на преданието земята се разтресла и разтворила, а в дълбините се чували тежки стенания и въздишки. Възрастни хора и днес разказват историята как в този миг отдолу излязъл на кон самият цар Иван Асен Втори. Той влязъл в двубой с местния мюсюлмански шейх и след като го победил, му отрязал главата. Какво е станало, е трудно да се каже от разстоянието на времето, но османците никога повече не дръзнали да преустрояват архитектурно стария български храм, който все пак ползвали като джамия до Освобождението. За средновековната църква „Св. Четиридесет мъченици“ съществува и още една легенда, отново свързана с периода на османското владичество в българските земи. Според нея, след като Търновград бил превзет, а храмът на Асеневци превърнат в джамия, една нощ край църквата се явила чудно красива девойка, облечена в снежнобели дрехи и с дълги руси коси. Тя излязла от стария олтар и със запален свещник в ръка обиколила бавно целия храм. Пред всеки от гробовете на българските царе момичето се спирало и призовавало владетелите да станат и да помогнат на българите да победят османските нашественици. Цяла нощ девойката обикаляла покрай зидовете на стария християнски храм, а при изгрев-слънце изчезвала. Ако я видел турчин или българин предател, веднага се разболявал от тежка невярна болест и след няколко дни умирал. Хората, живеещи край храма към днешна дата, споделят, че са виждали, при това неведнъж, „нещо бяло“, приличащо на дух, което се движело във въздуха посред бял ден и обикаляло бавно около църквата. Мистериозната сянка дори била записана от видеокамерите, разположени в района на старата църква.