Ричард Чембърлейн – актьорът, известен с ролите си в „Шогун“ и „Птиците умират сами“, и сърцеразбивач от 60-те години на миналия век, почина на 90-годишна възраст. Телевизионната звезда си е отишла след усложнения от инсулт в събота в Уейманало, Хавай.
Мартин Рабет – дългогодишният партньор на Чембърлейн, го нарече „невероятна и любяща душа“. „Нашият любим Ричард сега е с ангелите. Любовта никога не умира. И нашата любов е под неговите крила, издигайки го към следващото му голямо приключение“, казва Рабет.
Джордж Ричард Чембърлейн е роден на 31 март 1934 г. и израства в Холивуд, където учи изобразително изкуство и актьорско майсторство. Още като ученик се включва в театрални постановки. Точно когато идва време да се пробва пред камера, е мобилизиран в армията и прекарва две години в Корея. Твърди, че това е бил най-тежкият етап в живота му. Когато се връща в САЩ, веднага си намира агент и започва да се явява на прослушвания за роли.
Превръща се в идол на тийнейджърите с ролята си на красивия д-р Джеймс Килдер в сериала „Д-р Килдер“, който вървеше от 1961 до 1966 г. Вестник „Гардиън“ писа тогава, че 27-годишният актьор „изглеждаше така, сякаш е изваян от любящ бог от масло, мед и благодат“.
Чембърлейн беше наречен „кралят на минисериалите“, след като се появи в няколко телевизионни драми през 80-те години и спечели публиката с ролите си на западняк в „Шогун“ и духовника Ралф де Брикасар, изкушен от любовта в „Птиците умират сами“. В него се разказва историята на семейство Клиърли и невъзможната любов между дъщеря им Меги и католически свещеник, в когото се превъплъщава Чембърлейн. Сюжетът и изпълнението на актьорите са толкова завладяващи, че където и да се излъчва сериалът по света през 80-те години на миналия век, улиците опустяват. Така е и в България, когато БНТ го пуска. Филмът печели шест награди „Еми“ и четири „Златен глобус“. Чембърлейн се превръща в световна знаменитост.
Когато публиката започна да губи интерес към минисериалите, Чембърлейн се ориентира към театъра, където показа добър певчески глас. Той се появява като Хенри Хигинс на Бродуей през 1994 г. в „Моята прекрасна лейди“ и като капитан Фон Трап в „Звукът на музиката“ през 1999 г.
Повечето от ролите му са били на красиви мъже, свързани романтично с жени, поради което той не разкрива публично, че е хомосексуалист, докато не навърши 68 години.
„Когато израснеш през 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век, да си гей не само не е лесно, а просто е невъзможно“, каза той пред в. „Ню Йорк таймс“ през 2014 г. В автобиографията си „Разрушена любов“ разказва, че винаги е бил привлечен от мъже, а не от жени. Осъзнава това на около 10-годишна възраст и на 23 години за първи път е имал сексуален контакт с човек от своя пол.
„Трябваше да бъда много предпазлив какво говоря за личния си живот. Журналистите подозираха, че има нещо, и във всяко интервю ми задаваха въпроси: „Кога ще се ожениш? Планираш ли да имаш деца?“ Аз винаги отговарях нещо от рода: „Аз съм ужасно зает човек, а семейството изисква отдаденост. Още не съм готов...“, споделя преди години Чембърлейн. Актьорската кариера е заемала основна част от живота му и не е искал да я изгуби, а и обществените нагласи не са били толкова толерантни към хората с различна сексуална ориентация, както е сега.
От години актьорът живееше на Хаваите, след като спря активно да се снима. Последното му участие във филм бе през 2018 г. и даже се твърдеше, че планира да се премести в Лос Анджелис, за да направи още няколко роли, но преди време той отхвърли тази възможност“.
„Аз съм пенсионер и мога да водя много по-прост живот, отколкото когато работех. Да седя с часове, без да трябва да правя нещо, да гледам телевизия, да ходя на кино, да вечерям с приятели или просто да се забавлявам. Това е много удовлетворяващо. Актьорството също беше, но то е и изключително тежка работа“, казва Чембърлейн пред „Фокс нюз“.
Все още няма коментари