Възрастните хора в село край Благоевград „чуват“ през нощта да бият камбаните на покрита преди 5 века с пръст черква. Зовът от отвъдното идва срещу празника на „Свети Харалампий“, покровител на пчеларите.
От над 500 години една легенда за затрупан с пръст храм битува и се предава от поколение на поколение в село Габрово. То се намира на 20 километра западно от Благоевград. Според легендата, разказана от Зорка Сукалинска, в първите години на турското робство се понесла черната вест, че нахлуващите османлии палят и унищожават християнските храмове. В голямото по това време село Габрово имало черква, наречена „Свети Харалампий“. До нея имало каменна чешма с два медни чучура. Изправено пред заплахата храмът им да бъде унищожен, населението на селото решило да го скрие завинаги от очите на поробителите. Всички започнали да носят пръст, за да засипят храма. Възрастните жени мъкнели пръстта в престилки и цедилки, мъжете – в кошери и коне, децата в кошници. Така на мястото на храма се издигнал голям връх. Нарекли го „Градището“. Турското иго се оказало дълго, но хората не забравили за храма си, покрит с пръст. Предавали от баща на син за скритата църква. Нещо повече, нощем чували да бият камбаните. Чуват ги и днес. През 1912 г. решили да отнемат земята и разкрият храма. Някой обаче им казал, че зарита църква не може да се разкрие, докато не се даде кървав курбан, да се жертва човешко същество. „Кой ще даде чедото си за курбан“, пита риторично леля Зорка. Така храмът си останал зарит.
Все още няма коментари