Отец Георги Гелеменов: Дядо от Лисичево 3 пъти вампиряса в ковчега!

Смъртта при много народи е табу, затова хората и днес живеят сякаш никога няма да умрат. Тази година обаче Задушница съвпадна със съветския празник на революцията. Това според видния религиозен мистик и екзорсист отец Георги Гелеменов не е никак случайно. Вероятно в държавата пак ще става нещо. Знаят ли мъртвите бъдещето и къде отива душата ни след смъртта й, разказва отец Гелеменов. Той всеки ден изпраща сънародниците ни с молитва и добра дума на Централните софийски гробища, където работи.


- Отче Гелеменов, наистина ли на Голяма задушница – 7 ноември - покойниците ще си дойдат?

- Това е самата истина. Душите на покойниците по това време излизат в отпуск. В зависимост от нивото, където са попаднали при Дядо Боже, те идват в нашия свят, за да се видят с роднини и приятели. Идват и при нас на гробищата.


- По гробовете се слагат бисквити, вино, както се казва – за Бог да прости. Как чрез този ритуал храним мъртвите?

- Това е остатък от езическата прабългарска религия – тангризма. Този обичай, наред с много други празници като Ивановден, Йордановден, Гергьовден, са преминали по естествен начин в християнството. Самото раздаване на храна се прави, за да ядат живите, че да се намери на трапезата и на починалите.


- Това е доста трансцедентален момент. Ако приемем задгробния живот за факт, то как е възможно това угощение?

- Да, словесна формула е едно, но как се случва така, че и те да си похапват, това за нас е все още загадка. Аз допускам, че мъртвият може да взима излъчването, аурата на предмета или храната и да го усвоява по този начин в своята действителност.


- По гробищата в кв. „Орландовци” се носят мезета, питиета, не грешим ли някъде, това по-скоро прилича на тракийски пир?

- Най-голямата грешка, която се прави, е да не се повика свещеник на Задушница. Той е медиаторът, връзката между нашия свят, починалите и Бога. Самите близки не могат да установят тази връзка, защото нямат божествената благодат, с която е надарен всеки ръкоположен според каноните на вярата свещеник. С нейна помощ ние опяваме, венчаваме, кръщаваме и осъществяваме директен контакт с Господа. В противен случай това ядене и пиене, което се организира сега, не е нищо повече от един зловещ пикник на гроба на мъртвеца.


- Вярно ли е, че на 40-ия ден след смъртта на човек той се появява в бутилка с вино, поставена върху гроба му?

- Аз съм го виждал многократно. В червеното вино се явява образът на покойника. При това явлението се случва доста ясно, стига човекът да е поне малко вярващ. Умрелият се проектира някак си в бутилката като холограма, поздравява присъстващите и се прибира.


- Чували ли сте легенди за духовете, които влизат и излизат от надгробните камъни на Централните софийски гробища?

- Честно да ви кажа, аз съм 35 години в тази система, но там не съм виждал дух. Когато се мръкне, започват да се чуват едни леки, едва доловими шумове, едно шепнене и по-скоро се усеща едно невидимо присъствие. Тогава покойниците излизат, сядат по гробовете и си беседват едни с други. В този момент по-сензитивните хора могат да доловят нещичко. Тук ще ви споделя един случай. Една възрастна жена дошла да почете паметта на покойник, но се замотала нещо и се стъмнило. Вижда едно младо момче от гробарите и го моли да я изведе от гробището. Човекът я повежда към горния портал на парка в „Орландовци“, където е последната спирка на трамваите 3, 4 и 18. На изпроводяк бабата му казва: „Много ти благодаря, момче, много ме беше страх тука в тъмното“. В този момент младият мъж отвърнал: „Ех, бабо, и мен ме беше страх, докато бях жив, сега не ме е...!“.


- Особено около тези празници често сънуваме починали близки и роднини. Не е ли това само една игра на нашето подсъзнание?

- Сънищата са най-честата форма на контакт с отвъдното. Когато бях млад свещеник, служих в Горни Богров. Там ми се налагаше да опявам много хора, които се споминуваха покрай урановия рудник в Бухово. На всичкото отгоре поради своето невежество и неблагоразумие някои от живущите взимаха материал за къщите си направо от хвостохранилището за преработка на урановата руда. С тази радиоактивна каша те мажеха къщите си както отвън, така и отвътре, защото се лепеше много по-добре.

По времето на социализма много млади мъже и жени си заминаха заради това на 40-45 години. Аз самият съм опявал в Горни и Долни Богров, Яна, Ботунец и близките села около София много от работниците в мината. После всичките тези хора често ги сънувах. Те стояха на една река. Бяха облечени в дълги роби, с едни сребристи ленти на главите си и ми махаха от единия бряг с благодарност, че съм ги проводил към оня свят както подобава.


- Покойниците се явяват, било наяве или сън, и предупреждават даден човек за предстояща опасност. Откъде те знаят бъдещето ни?

- Починалият, ако няма тежки провинения, получава достъп до цялото космическо и световно познание. Така той знае всичко за миналото, настоящето и за бъдещето. Затова и Ванга познаваше, защото духът, който работеше с нея, имаше достъп до т.нар. Акаш, както го наричат някои ясновидци. Това е познанието. Времето е спирала и както казва и книгата Еклесиаст – „което е било, е сега, и което е сега, ще бъде и за утре“. Т.е. няма време, събитията се въртят в една спирала и всичко се повтаря.


- Грях ли е да се говори с мъртвите?

- Насън не е грях да общуваме с тях. Но е много грешно да се викат духовете на умрели целенасочено, както правят някои магове и ясновидци. Защото по този начин те ги безпокоят и може да дойде някой и да не пожелае да се върне обратно. В този случай той се превръща в зловредна същност – започва да причинява бели и да вреди на живите, ядосан от това, че е нарушен неговият покой. Ще ви приведа един пример. Четирима студенти взимат една хартиена табличка с букви и една чинийка и започват да викат духове. И кого ще призоват – духа на Адолф Хитлер. Още на другия ден с една нова „Лада 7” те загиват в нелепа катастрофа. При цялото си желание да подобри положението на немския народ Хитлер е причинил много беди – 50 млн. души са умрели заради него. А тия хлапета да викнат точно него.


- Пътят към ада е постлан с добри намерения, но защо са пуснали Хитлер от там?

- Ако е в ада, ние не знаем къде е. Може още да е никъде – в това междинно пространство, на което католиците му казват Чистилището. Твърде вероятно да е под стража и да не е минал на божествения съд. Не гледайте времето, изминалите години от Втората световна война на фона на вечността са нищо.


- Тази Задушница се нарича Архангелова. Каква е функцията на арх. Михаил. На Запад някои парапсихолози са го издигнали в култ като пътеводител, споделят и послания от него доста често?

- Този архангел отговаря за душите на хората. В народната памет е известен като душевадеца, защото когато човек издъхне, той го провожда за отчет там, Горе. Арх. Михаил се намира много високо в божествената йерархия. Заема мястото на падналия ангел Сатанаил. След като Сатаната вдига въстанието, Дядо ти Господ му организира контрареволюция, така да се каже, арестуват го и в момента се намира окован във вериги на мястото, наречено Тартар. Там той ще престои 1000 незнайно какви години, но не са земни.


- Защо по време на клинична смърт много пациенти виждат тунел от светлина?

- Това е пътят на душата към оня свят, когато се отделя от тялото. Гьоте на смъртния си одър казва: „Лихт, лихт мер лихт“ („Светлина, все повече светлина“). Той я е видял пред себе си и това са били последните му думи, преди да издъхне. На неговия паметник, където е погребан, посвещението гласи „Едлих фрай“ („най-после е свободен” - б.р.).


- Пророчицата Слава Севрюкова казваше, че когато човек умре, той минава от другия край на мира. Къде всъщност живеят мъртвите?

- Никой няма информация по този въпрос. Така е отредено, но вероятно те са в някакво друго, може би паралелно, измерение.


- Има ли случаи някой да се спомине, а после да вземе да се върне и да вампиряса, дето казват старите хора?

- Има много такива случаи. Има мъртъвци, които направо се изправят в ковчега и се облакатяват. Това се случи с дядо Христо от село Лисичево, Пазарджишко. Майка ми е от този край. Ристоско три пъти умираше и после три пъти се съживяваше. След като първия път почина, му издали смъртен акт, но по пътя за гробищата се съживил и го върнали обратно. По едно време пенсията не му даваха, защото го бяха обявили официално за мъртъв. Трябваше да доказва с двама свидетели, че е жив. Когато влизал в кръчмата, му викали: „Какво дириш тука, бе, ти си умрял“.
На четвъртия път вече той окончателно се пресели там, където рано или късно всички ще отидем. Но умирайки, човек всъщност се ражда. Тогава започва истинският живот. Това тука, дето си мислим, че е много нещо, е само една репетиция за същинския живот, който е там, Горе. А ние не се замисляме и живеем като за последно, трупайки грях подир грях.