Паулина Боянова
Здравейте приятели, на тази прекрасна зряла възраст, на която съм и аз, държа да ви кажа, че след като започнах да слагам годинки над 55, рязко поумнях, с усмивка и виц започва срещата ни с Димитър Туджаров-Шкумбата. На 6 октомври той ще трябва да почерпи за рожден ден.
Мисля вече да празнувам рождения си ден само на кръглите си годишнини: 70-80-90-100. Ей така, а между празненствата ще бачкам с усмивка на уста. Голям кеф, нали!
Шкумбата, както е повсеместно прочут шоуменът, стяга турне в САЩ. Той се осмеляваше да пунтира бившия Първи под носа му. Днес актуалното битие на комика включва постоянно кръстосване по участия. Показва на хората случващото се в политиката, икономиката и светския елит, но през призмата на комедията.
Като самороден „шут” Шкумбата е недолюбван особено от върхушката на българските комици, която по биологични причини силно оредя напоследък.
„На нож” обаче в буквалния смисъл на думата е бил само със Стоянка Мутафова заради безобиден скеч,
който й разиграл по телефона. Една нощ Туджаров звъннал на „Госпожа Стихийно бедствие” и с преправен гласец запъшкал: „Стояно, Тодор съм, Колев... Много ми е зле на сърцето, сигурно съм получил инфаркт, а съм сам вкъщи...” Примата на Сатирата се впрегнала и веднага повикала линейка за колегата си. Разбира се, измамата лъснала бързо и Мутафова се заканила, че ще отмъсти жестоко на преметналия я шоумен.
Един ден двамата се засекли пред бившия Унгарски ресторант срещу НАТФИЗ. Като видяла Шкумбата, Стояна рипнала и закрещяла, че ще го заколи.
"Мискинин с мискинин, как смееш да се подиграваш така с мен!”. И нахлула в тръс в кухнята на ресторанта, за да вземе нож и да го размаха на Шкумбата. Естествено имитаторът на Тато нямал намерение да чака развръзката, а си плюл на петите и когато разярената кралица на комедията излязла от заведението, Туджаров го нямало никакъв в радиус от поне 5 км.
„Така си останах клан-клан, недоклан”, шегува се Шкумбата.
Момичета и момчета, добър ден, приготвихте ли апаратите, с тези думи Шкумбата изгря на импровизирана сцена в Дома за възрастни хора в Зона Б 5 в столицата на 1 октомври. И веднага предизвика бурен смях сред беловласите. И започва да импровизира.
„Първо ви давам дума, че по Коледа ще направя една дискотека, защото докато ходя насам-натам, разбрах, че бягате нощно време, завладявате нощните заведения и като се почерпите, чупите чаши..., пошегува се той с жадните за усмивки старци.
„С Ганка отвън си говорихме за медицина, за здравеопазване, а тя ми казва: Шкумба, време е да отслабнеш, и питам я аз - бе как да стане това, а тя веднага ми даде рецепта: Иди, вика, в ИСУЛ за две седмици и махаш 15 килограма.
Одеве пък бай Георги го питам как си, а той споделя „ми бях скоро на лекар”. И какво? Намери ли ти нещо докторът, а той ми вика „300 лева имах, всичките ми ги откри”.
Тук се намесва директорката на дома за възрастни и споменава, че ползват безплатно здравеопазване и даже протезиране, а Шкумбата веднага подхваща:
Дааа, чудесно! То аз затова дойдох днес тук, подал съм си молба, чакам за 21-ва стая, второ легло, защото все още мога да се качвам на втория етаж. То тук ме питахте защо не спортуваш?
Първо играх баскетбол, една твърда топка ме удари по главата и забравих името на тъщата. След това пипнах мека топка, викам си тенис е добре. Да, ама като ме перна с един сервиз Григор Димитров, точно в челото, си забравих банковата сметка и ПИН кода. Сега не мога да си похарча пенсията.
Има обаче и една игра голф, гледам играчите и стигам до извод,
колкото по-богат и стар е един мъж, с толкова по-малки топки си играе, и тази наведената поза мъжка ли е?
Пък и като уцелиш, това малкото топче, хукваш по една ливада да го търсиш.
Та сега като ме ръчка жена ми и викам, яко спортувам, заставам прав на припек и хвърлям сянка, а се прехранвам с правене на смях, но дължа това на дядо си.
Е, благодарен съм на дядо ми по майчина линия, той е свирел, рецитирал, пишел добре, рисувал и какво ли не още. А пък бързият говор е от баща ми Неделчо Делев, който е един от известните наши футболисти от близкото минало. От него наследих и прякора Шкумбата. Първото ми излизане беше, когато участвах в една детска оперета в читалище “Братя Миладинови” в родния ми град Петрич. В началото не съм се замислял какво правя – 40 г. на сцена не са малко наистина, броя годините от първия хонорар – а иначе ще бъдат 52 години на сцена. И оттогава няма спиране, обиколих света и продължавам. Съвсем целенасочено си правя спектаклите, за да покажа, че и в България има място за истински хумор и истински смях от сърце, разказва Димитър.
Аз съм инженер, завършил съм автоматика и телемеханика, запознат съм с първите компютри у нас. Става въпрос за далечната 1974 г. Смятам, че всеки човек вече трябва да може да работи с компютър. Годините ми са много, но аз не се имам за възрастен. По дух не се давам и на младежите. Ползвам 4 езика и продължавам да се усъвършенствам всякак, така си правя програмите за всяка държава.
Работата ме държи. Аз съм професионалист. Всъщност във всяко мое излизане на сцена има импровизации, има нещо неочаквано дори и за мен, много мои зрители идват, за да ме проверят дали съм във форма, т.е. дали съм добавил нещо ново. Вицовете и смешките възникват в движение. Някой път ме провокира ситуацията, отделна дума, случка. При мен е станало вече стереотип, аз пречупвам всичко през призмата на смеха, на усмивката.
С 90-годишните дядовци и баби си говорим като равни с равни, сякаш сме расли заедно
Малко известен е и фактът, че Шкумбата е преживял 12 катастрофи, от които при 3 е бил на косъм от смъртта. Тъй като пътува денонощно, постоянно има сблъсъци с КАТ. "Веднъж двама катаджии ме спират и им казах: "Здравейте, цифромани". Те обикновено ми отвръщат: "Я-я, Шкумбата, бинго! За нас печелившето число е по 20 лева на човек!".
Той е роден в Петрич, а негова съседка цял живот е била баба Ванга.
Когато му се случила последната – 12-а катастрофа, тя му казала: "За последен път те връщат, качваш се в момента на последния влак, да не си куснал алкохол отсега нататък!". Не е за вярване, но майтапчия №1 е имал много тежък живот, но твърди, че не се е озлобил от това. “Винаги съм посрещал нещата с усмивка. Така съм устроен. Неслучайно и в народните приказки, и в Библията пише: "Не се обръщай назад!". В една народна приказка дори пишеше: "Не се обръщай назад, защото лошото ще те вземе, ще се вкамениш!". Веднъж попитах Ванга: "Щом има съдба, с какво ние хората сме по-различни от животните?". Тя ми каза: "Чакай, Димитре. Представи си една бурна река, ти си на единия бряг, на реката има мост, а реката влачи корени и е страшно бурна. Човекът се различава от всички останали като по-висше същество по това, че той избира как да продължи и да мине на отсрещния бряг на реката".
Все още няма коментари