Павел Дойчев e eдин от най-известните каскадьори през 80-те години. Сред прочутите му каскади е тази, в която провесва бъдещата си съпруга Ваня Цветкова от 14-ия етаж във филма „Комбина”. Има четвърти дан по карате шотокан.
Завършил е школата в Симеоново, учил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”, след това курс по режисура, продуцентство, сценарно майсторство и монтаж за документално кино в студията „Чинечита”, Италия.
По време на емиграцията си в САЩ завършва и курс за казино-мениджър и е най-добрият специалист в хазартната индустрия в България.
В Америка преживява катастрофа, след която започва да медитира и да установява извънземни контакти.
- Павка, живееш сравнително спокоен живот в уединение в село Фазаново. Как ти се виждат другите, които още робуват на суетата?
- Всички ние се намираме в един своеобразен влак. В него има втора класа, първа класа, ВИП класа, спален вагон, вагон-ресторант и всеки драпа да отиде на по-хубаво място. Има си командване на влака, полиция да охранява, има и хора, които искат да карат влака. Това е нашето общество. Всеки се бори в този влак, напред-назад хвърчат искри. Но в крайна сметка, където и да си, ти си във влака, а той се движи по релси, които са поставени от други. Така че това боричкане няма значение. А влакът рано или късно има крайна спирка и тия всички хора вътре ще се питат:
„За какво беше всичко това?!”. В един момент аз осъзнах това и реших да сляза от влака. И видях, че светът е прекрасен, има други вибрации и усещания, които не можеш да усетиш, докато си във влака, защото вътре живееш според законите му. Виждаш нещо, което е безгранично.
- Преди това животът ти е бил доста бурен...
- Този живот във влака аз съм го живял. Почти няма нещо, което да не съм правил. Бил съм в секретни служби,
изпълнявал съм секретни мисии
в различни държави, геройски и не чак толкова геройски, работил съм и в кино, и в театър, бях каскадьор, учил съм в Италия при Борис Христов, с когото бяхме много близки. Обиколих света, цяла Америка, във всички щати съм бил, в Аржентина, в Бразилия, в Уругвай, в Парагвай, в Африка – в много държави, в Европа – в почти всички държави, в Русия. Почти целия свят съм го обиколил. И то не съм бил на екскурзии, а съм бил с мисии по тези места.
- Като слезе от влака, както образно се изразяваш, се отдаде на духовното в Странджа. Как живееш там?
- Това, което ще ти кажа, аз не го крия, но не го и пропагандирам. Не смятам, че това е някакъв път, който хората трябва да следват. Всеки трябва да следва собствения си път, който на него му идва отвътре. Макар че думата „трябва” не е в моя речник. Но човек все пак би трябвало да знае, че има силата и способността сам да си нареди нещата. Докато си във влака и се боричкаш, ти си много зависим. Трябва да имаш смелостта да следваш мечтите си. Да вярваш в себе си, да вярваш, че си силен и че можеш да подредиш нещата така, както ти искаш да бъдат. Всеки има свой личен път. В Странджа открих законите на човечеството. Не съм открил топлата вода, това са неща, които се знаят от хиляди години и по различни начини хората са искали да стигнат до истината. Тази истина е в Космоса и като си настроиш организма, можеш да се вкючиш в този все едно космически интернет. Задаваш въпроси и получаваш информация. Но трябва да изпаднеш в медитативно състояние. Медитирам след катастрофата, която преживях в Щатите. Стигнал съм много високо ниво, не ми трябва специална настройка, защото всичко се е променило в мен. Не само психологически, а и физиологически. Примерно, нещо, което прави силно впечатление –
вече 8 години ходя бос
И през зимата, в снега. Но за да не шокирам вярващите в село Фазаново, които ми казват често: „Господ ще те накаже!”, в най-студените дни като отида до магазина, слагам джапанки. Иначе пак си ходя бос. Организмът ми се е променил и аз никога не съм имал нито настинка, нито кашлица, нито температура, абсолютно от нищо не се разболявам. Дори вече топлината не ми е много приятна. Вкъщи имам печка, но като стане топло, отварям. На 70 години съм. Вече половината живот съм го изживял. Имам едно гадже, майка й е с 20 години по-млада от мен. А тя вече стана на 30, ще трябва да я сменям, защото одъртя /смее се/.
- Много хора идват при теб във Фазаново. На какво ги учиш?
- Преди около 2 години дойдоха 25 души, от които 23 жени. Всяка година ми се обаждат и идват при мен най-различни хора – и от България, и от чужбина. Искат да ги водя на мястото, където е гробницата на Бастет. Това е едно много силно енергийно място. Лепнали са ми титлата „Павел Дойчев – пазителят на гробницата на Бастет”. Моята задача не е да им показвам чудеса, въпреки че там се случават доста паранормални неща.
Не винаги ходя с хората дотам. Ходя само когато имам усещането, че нещо ще се случи, когато имам видение. Отиването до гробницата е „забременяване” с духовна енергия. Можеш в момента да не го усетиш, но то остава в теб. И където и да отидеш, то е в теб. Вземаш част от тази енергия и ставаш по-силен и придобиваш повече възможности да контактуваш с Вселената.
- Кои са най-странните неща, които са ти се случвали там?
- Веднъж седях пред пещерата и медитирах. Имаше хора от Дания и ме снимаха. Изведнъж, посред бял ден, от пещерата зад мен излезе нещо като лазерен лъч. Това го има заснето. Друг път като съм говорил пред хора, те са виждали над рамото ми кълбо с енергия, което свети. И са го снимали...
- Известно е, че Людмила Живкова е изпращала експедиция, която да разкрие тайните на гробницата?
- Знае се, че са дълбали, вътре има следи от въжета, куки, забити в скалите... След смъртта на Людмила Живкова някой отнякъде дава нареждане да прекратят разкопките и наливат бетон вътре. Не че не може пак да се отвори, но трябва специална мисия да се организира, за да се види какво има там. Определено е открито нещо, но най-важното не са го извадили, защото
то и сега излъчва могъща енергия
Има определени точки, на които като застанеш, ръцете ти сами се вдигат встрани. Там не трябва да стоиш много дълго време, не повече от 10-12 часа. Аз съм стоял и повече време, по 2-3 дена, после не можех да спя 4 дена, чувствах някаква огромна енергия в мен. Излекувах се знаеш ли как?
Изпих 200 грама ракия и успях да заспя!
- Какво мислиш, че е търсила Людмила в гробницата?
- Аз имам контакт с Людмила! Казвам го с риск някой да си каже, тоя Павел съвсем е откачил! Подсказа ми, че едно от нещата, които мога да направя, е да продължа разкриването на тайните на гробницата на Бастет. Защото там има тайна, която може да промени историята на човечеството – да научим какво е било и какво ще бъде.
Казвала ми е, че трябва да се направи гроб на Левски. Може да се постави в него едно косъмче от косата му, но да има такова място, което да е до река Дунав. Дори ми каза на кое място, записал съм го.
- А говорила ли ти е за своята смърт? Разкри ли ти какво всъщност се е случило с нея?
- Контактът ми с нея става по време на медитация. Тя е била като Ванга, на друго ниво. Имала е открити чакри и е била много специален човек. Хората убиват най-светите си личности, има много примери за това. Усещането ми при контакта с нея беше, че си е отишла принудително от този свят! И тя е знаела, че ще бъде премахната, но връщане назад не е имало.
- Друг известен човек явявал ли ти се е по време на медитация?
- Ванга също ми се явява. Най-общо казано, ми говори: „Давай, мойто момче, на прав път си!”. Аз го казвам с думи, а това не са думи, а усещане за подкрепа.
- Какво е отношението ти към православната църква? Могат ли да намерят хората упование в нея?
- Свещениците правят едни церемонии, които са си измислили. И като отидеш в църквата, ти нямаш допир до себе си, а трябва да използваш за посредник някакъв поп. Нашето попче във Фазаново е много добро момче. Реши на св. Марина, празника на селото, да прави пълния комплект церемонии. Хората вярват, отиват. И като започна едно мън-мън-мън-мън, крие се в тамян, от време на време каже по едно „Алелуя!” и бабите се кръстят, но не разбират за какво говори. Така 2 часа и половина. Хората започнаха да излизат, да им прилошава. Казвам му: „Ти като искаш хората да са вярващи, с това, което правиш, само ги отблъскваш. Хората искрено идват на свято място в свети ден, но ти какво правиш? Бил съм театрален режисьор, хората отиват на театър - има актьори, има музика, гледат някаква история и пак за час и половина трудно издържат. Ти като им мрънкаш 2 часа и половина без нищо да разбират, какво очакваш?” Каноните били такива... От време на време и аз ходя в църквата, но не ме интересува попът. Просто
църквата е хубаво място за концентрация
за медитация, за уединение, можеш да запалиш една свещичка, да гледаш пламъка и да се отделиш от какофонията в обществото. Но без посредник.
Не ми харесва по какъв начин свещениците използват църквата.
В Царево има един поп, до църквата си има двуетажна къща с БМВ-та и мутри да му ги пазят. Наблизо си е направил хотел, с ресторанти, с проститутки. Събира от бабичките стотинки за свещички. А той целият с едни златни ланци, златни кръстове, ще му се откъсне вратът. Мутра та мутра, а е поп! Тарифите му са доста сериозни. Да отиде да опее човек – взима 100 лв.! Мън-мън-мън-мън – 100 лв. дай!
- Планирахте с твои приятели да направите околосветско плаване с яхта, за да популяризирате България. Това бяха кап. Симеон Петков-Джим, Гаврил Гюров-Гицата, Николай Джамбазов и Марио Марков.
- Смъртта на Гицата провали ли напълно идеята?
- За пръв път го казвам – не сме се отказали. Имаме фондация „България около света”, съкратено БОС, сестра ми се въодушеви и направи сдружение „Гея, обкръжена с любов”, съкратено ГОЛ. Така че ГОЛ и БОС организираме околосветско плаване. Но вторият капитан като се прегледа, също се оказа, че има сериозни медицински причини да се откаже.
Хубаво е, че имаме вече яхта. И март месец отиваме да я вземем от Хърватия и ще я прекараме до Гърция. Тя е 43 фута, голяма яхта.
Ако нещата продължат така добре, наесен ще тръгнем.
Земята не е обикаляна от българин от повече от 20 години. Искаме да покажем на света, че България съществува. Ще спираме навсякъде, където има български общности по света, и ще правим срещи, презентации за българската музика, история, археология, за това какво чудно място е България.
- Кои ще бъдат новите членове на екипажа?
- Има хора доста популярни, но не искам да споменавам имената им.
Преди да тръгнем, вероятно ще направя кастинг за подбиране на екипаж за участие в мисия „България около света”.
- Общуваш ли с тримата си синове?
- Всички са успели в живота. И тримата са IT специалисти. Закарах ги навремето в Америка, единият стоя 7 години и се върна, другите са там.
Добре са финансово. Не ми казват:
„Татко, дай пари да си платя наема!”
Напротив. Павел Дойчев-младши, синът ми от Ваня Цветкова, ми подари компютър за 4000 лв., средният ми подари „Алфа Ромео”, голяма кола с кожен салон, защото той си купил „Мерцедес”, а големият ми подари една малка 12-метрова яхтичка. Казах му, че трябва да ми изпрати и пари да я поддържам, защото пенсията ми стана 148 лв., след като ми я вдигнаха с 4 лв. Но човек и с малко пари може да постига мечтите си...
Проглежда в бъдещето след тежка катастрофа
У Павел Дойчев се отключват способности след катастрофата, в която оцелява на 11 юни 1996 г. Бил на косъм да се сблъска черно с влак на прав път между щатите Невада и Айдахо.
„Всичко, което ставаше в този ден, като че ли ми беше познато, ракрива езотерикът пред „ШОУ”. - Имах усещането, че съм участник в сюрреалистичен филм. Карах колата си по някакъв път. Път без начало и без край, между щатите Невада и Айдахо. Път прав, като стрела, изтегнал се до хоризонта... Цялата природа беше застинала. Нямаше никакво движение, бях като че ли сам на този свят! Маранята от горещия въздух създаваше илюзия, че околността е декор. Единствено в далечината се движеше нещо. Това беше някакъв безкрайно дълъг товарен влак. Може би е отивал да товари в сребърните мини…”.
Дойчев се движел със 150-160 км в час. Независимо от голямата скорост всичко, което ставало около него, имал чувството, че е като на каданс. „Бавно застигах успоредно движещия се влак. Той като че ли се приближаваше до пътя, но продължаваше да се движи успоредно. Когато достигнах последния вагон, отклоних погледа си от пътя. Реших да преброя колко вагона има композицията. Броях вагоните, които се доближаваха все повече и повече! Когато стигнах до №13, видях, че влакът всъщност... пресича пътя! Аз летях със 150 км към фатален сблъсък.
До мястото на моята смърт оставаха 200 метра
Продължително време в моя живот се занимавах с каскади във филми. Една от специалностите ми бяха автомобилните каскади. Може би уменията ми от това време, може би шансът или сам Господ ме спасиха тогава. Тялото ми действаше преди мисълта ми! Направих един трик – натиснах малко спирачка, дръпнах ръчната, за да блокират задните гуми, колата излезе извън пътя в полето, избухах се в някаква канавка и се разминахме на „педя” разстояние с влака! Дадох газ, качих се на пътя и продължих като някакъв супермен. Не изпитах и капчица страх през цялото време!”, продължава Дойчев.
Но след някой и друг километър, колата излетяла сама от пътя, тъй като шофьорът изгубил контрол над нея - явно при каскадата се повредила. „Колата се преметна и... попаднах в другото измерение! В началото беше тъмно. В далечината се появи светла точка, която доста бързо се приближи. Бях на някакво място, като че ли обвито с бяла светеща мъгла. Мъглата леко започна да се разсейва и смътно, от птичи поглед, започна да се вижда поле, влакова линия и път, косо пресичащ линията. Аз летях високо! Изпълнен бях със странно чувство на неизвестност, на любопитство, на топлота, на спокойствие, на благост, на щастие, на любов… Постепенно мъглата се сгъсти, започна да се затъмнява и веднага след това получих прояснение. Видях напуканото стъкло на колата. В мозъка ми се вряза мисълта: „А, значи не е било сън!...”, спомня си още бившият мъж на Ваня Цветкова.
Когато дошъл на себе си, линейката също била на местопроизшествието. Закарали го в болница, нямал счупвания, само спукан прешлен на врата. „На другия ден ме изписаха, Ваня и синът ми дойдоха и ме прибраха в къщата ни в Айдахо. След няколко дена се върнах обратно в Лас Вегас, за да подготвя преместването на семейството там. Един месец след това
започнах да получавам видения
да „разговарям” с тях! Чувствах се странно! Беше ми приятно, но същевременно имах опасения. Викам си: „Хайде, Павле, ти откачи!...”. Не споделях с никого какво ми се случваше. Това ми състояние се проточи във времето, започнах да усещам и „виждам” света по различен начин. Уж беше същият, но и не беше. Разговорите със светлинното същество ми бяха много интересни и аз започнах да ги записвам. Луда работа! Това същество започнах да наричам Исус. Но на него му е все едно как ще го наричаш!”, смята контактьорът.
Не установил контакт с мъртвите си родители
Те починали при мистериозни обстоятелства – на едно и също легло в болницата
Първата причина да започна усилено да медитирам беше, за да се опитам да направя контакт с духа на баща ми и на майка ми, спомня си препатилият мъж. Имаше нещо необяснимо и като че ли нередно в начина, по който си отидоха. Майка ми почина на 43 години, когато беше на рутинно изследване в болницата. Тогава аз бях войник. Една от сестрите в болницата ми каза, че трябва да разследвам обстоятелствата на нейната смърт. Не го направих. Двайсет години по-късно баща ми почина. Той си отиде отново при съмнителни обстоятелства, в същата болница. Отнякъде се появи същата медицинска сестра. Тя ми каза: „Знаеш ли, че баща ти почина в същата стая и на същото легло, където си отиде и майка ти?”.
Знаех, че някои личности умеят да правят връзка с духове, но вместо да търся такъв човек, реших сам да опитам. Както и да е…
Колкото и да се молех на Всевишния, контакт с мама и татко не можех да направя! Но постепенно започнах да получавам определени образи. Някои от тях изглеждаха като символи на нещо неразбираемо за мен. Други бяха като образи на извънземни същества, разкрива Дойчев.
Емигрирал с Ваня Цветкова и синовете си в Америка
През 1988 г. заминах за Италия. Записах се на курсове в киностудията „Чинечита” за документално кино - операторско майсторство, монтаж, продуцентство. След това започнаха събитията в България. Ваня беше в София, гладуваше заедно с всички. Каза ми, че майка й ставала всяка сутрин рано да вземе кофичка кисело мляко за сина ни... Отидох в една емигрантска организация в Италия, „Толстой” се казваше, да видя какво става – просто от любопитство. Дадоха ми някакъв формуляр и аз го попълних за Щатите. Ако стане - стане. Бях одобрен – дадоха ми виза! „След три дни летиш”, ми казват.
Обадих се на Ваня веднага. Ваня дойде по-късно с Павел, после дойдоха и другите ми двама синове.
Живеехме в началото всички в щата Айдахо в градчето Туин Фолс, на границата с Невада. Бях си намерил работа като крупие. Един по един започнах да прибирам всички българи в казиното да стават крупиета. Имахме 15 българи крупиета. То беше малко казино, но по-голямо от най-голямото българско. Двамата ми синове и жена ми Ваня също работеха в казиното.
Бившият съпруг на Ваня Цветкова, контактьорът Павел Дойчев: Направих връзка с Людмила, каза ми, че е убита
Живкова настоява да направим гроб на Левски край Дунав
1 коментара
