Сладкодумник е Матей Матеев от крайдунавския град Русе, който гостува в шуменската художествена галерия "Елена Карамихайлова" с петата си самостоятелна изложба. Представени бяха около 50 картини, а бил подготвил още толкова.
Картините, обединени под мотото "Природа", показват красоти не само от България, но и от много страни по света, като значително място заемат планините и реките. За себе си 75-годишният пенсионер споделя, че през целия си живот е бил по професия агроном, а по душа - поет, защото само такъв човек може да пресъздава онова, което е запаметено в сърцето. Много са обаче хобитата в жизнения му път -
турист, алпинист, спортист, изкачил е върхове в планините, за да докаже на себе си,
че може и това. Рисува картини с природни очарования, които сам е видял, но и такива, за които тайно вечер си мечтае.
"Цял живот съм бил свързан с природата, защото съм от село, израснал съм на полето, а като агроном и учител в земеделското училище в "Образцов чифлик" край Русе имах възможността да живея в широтата на Дунавската равнина. Бях треньор по алпинизъм, водил съм курсове в туристическото дружество "Приста" в Русе и в студентското "Академик", където съм обучил над 200 души за катерене по планините, водил съм и експедиции, бях в разширения състав в Кавказ още през 1975 г. Първият русенец съм, който се е изкачил на връх Елбрус, след това бях в Алпите, Татрите, Карпатите. Успях да направя експедиция в Тяншан със студентски състав към Русенския технически университет, изкачихме седем 4-хилядника. Природата се е запаметила в душата ми, след което започнах да създавам творбите си".
Дипли приказките си пенсионерът Матей Матеев и се чувства голямата му любов, отразена в картините. В едни от творбите показва красотите на Крим, където е бил 20 дни с ученици от земеделското училище.
Много интересни са репродукциите за планините в Чили, Колорадо, рисувал е върхове от българските планини, които е обходил не един или два пъти, многото скалисти места и върбите в Поломието, край Дунав и Янтра, край хижа "Тъжа", водопади, планински цветя.
Когато рисувам, ме обзема спокойствие,
чувствам, че се разтоварвам от напрежението с четката и боята. Когато бях в Кавказ, пак рисувах, защото не можех да стоя десетина дни със скръстени ръце. Нарисувах връх Елбрус и тази картина ми стана много любима. В мен е планината, природата и нейното пресъздаване. Ония маргаритки пък са от пътеките към Ботев връх в Стара планина, бяха на едни скалички върху мъх. Къщите на Боженци са влезли в душата ми. Когато нямам много време да рисувам на място, заснемам интересните обекти и после по снимки пресъздавам картините си. От много години съм и пчелар, а когато е дъждовно време и няма работа на пчелина, мислите ми се превръщат в картини, заключава Матей Матеев.
Текст и снимки Георги НИКОВ
Все още няма коментари