Трябва ни нов Десети ноември и рестарт на държавата

След снимките на корпулентния политик от Банкя и барселонската история последваха и други – компроматът за Лена и Киро. Така и не стана ясно къде точно му е ръката на новоизлюпения политик – на парапета на стълбището или на едно деликатно друго място. Последва записът, разобличаващ новата формация ПП, разпространен от един бивш спортен адвокат на проведено онлайн заседание на Националния съвет на формацията. Преди изборите се появиха отново компроматни записи, насочени отново срещу Промяната. Неволно ние, обикновените електорални единици, си задаваме въпроса свободно и демократично ли е всъщност обществото ни, или сме под похлупака на едни чичковци ченгета с пронатовски и проевропейски значки на реверите си, а под дрешките си криещи едни дребнички милиционерски душици.

И кой всъщност управлява България? И накъде вървим – към Европа или по пътя на псевдодемокрациите в Русия, че дори и в Унгария? И ако ПП-ДБ са сатани, другите ангели ли са? И тази мръсна калташка компроматна кампания доведе ли повече избиратели пред урните? Не!

Дали пък не се въртим в кръг и не се връщаме там, откъдето тръгнахме навремето преди трийсет и кусур години? Така както е тръгнало, трябва ли да чакаме нов 10 ноември, та да рестартираме държавата за кой ли път? Видя се, че и президентският юмрук нищо не чини. И тези служби, свенливо и евфемистично наречени регулатори, дали те не управляват всъщност всичко и всички? Регулатори или нагаждатори са всъщност? Клетият Главчев ги търси ту за детската болница, ту за лифта в Симеоново, а не ги слага на мястото им, за да служат на държавността, а не на нечии интереси. Тъжно е, като се замисли човек, как покойните ни родители се вълнуваха и караха за партийната книжка на Софиянски. Не са и подозирали какво предстои.
 
Боян Вълев, Пловдив