Пожелавам на политиците да живеят с нашите мизерни пенсии  

Всеизвестно е, че цените в България знаят само една посока – нагоре. Чудовищната инфлация от последната година се била успокоила, че и дефлация отчитат напоследък. Не знам какво са вкарали в потребителската кошница – пиана ли, саксофони ли, камиони ли, какво? Това се питаме всички пенсионери, които всекидневно обикаляме по пазарите, за да сложим в чантичката си някой позавехнал зеленчук, шепа ягоди или черешки. Та как на никого не му направи впечатление, че в големите градове, в столицата тези най-български плодове – черешите и ягодите – са на непоносимите цени от 9-10 до 12-13 лева. И на всичкото отгоре дефлация, как я мерят, как ни лъжат, кой ги знае.

Сиренето и кашкавалът са на космически цени. Ние пенсионерите вече изключихме кашкавала като всекидневна храна, горе-долу натам вървят и нещата със сиренето. Нищо чудно при следващата инфлационна спирала и от него да се лишим. За месото вече не мислим, добре, че има салами  ментета, та поне веднъж, два пъти месечно ни замирисва на нещо като месце. На всички, на които пенсионерите им са като трън в очите, им препоръчвам да се замислят как се живее с няколко продукта. И пожелавам на политиците след време да живеят с мизерни пенсии като нашите.

Днес на нас, българските пенсионери, ни е непоносимо трудно. Живеем като наказани, радваме са на лятото, защото не плащаме за отопление, но животът ни не става по-добър през бързо отминаващите летни месеци. Треперим да не се лишим и от лекарствата си, дори не се храним качествено, за да има пари за аптеката. Пак през летните месеци братята ни пенсионери от малките градчета и селата пък заделят за дърва и въглища, за отоплението през следващия зимен сезон. Че на глад и на студ не се издържа. Иначе правителствата идват и падат, политиците все за народа мислят наужким. С това мислене дотук ни докараха. И сега, когато предстои някакво мизерно повишаване на пенсийките ни, когато поскъпването вече е изяло тези парици отгоре, някои хора се настройват срещу нас. Защо бе, и ние се трудихме, пенсионирахме се по закона, а не по желание, не можем ли сега да си доживеем дните не в лукс, а като нормални хора. Заслужили сме си го.

Николина Станева, София