На 72 години съм. Моето поколение е възпитано да казва истината право в очите. Слушам колко много се е загрижил г-н президентът ни за българите в чужбина. Наложил вето върху вече приетия закон за изборите. И така защитава позицията си, че от нея става ясно, че ако не са тия българи в чужбина, видите ли, тук, при нас, нищо няма да е в ред. Ами да ги оставим тогава само те да гласуват и да определят живота ни.
Г-н президент, чии права защитавате? Вашата демокрация за кого се отнася? За хората, загърбили Родината, или за хората, останали да се трудят и живеят тук? За какви техни права говорим, щом са ни изоставили, за да живеят някъде по-добре, а претендират да диктуват нашето бъдеще?
Кипя от възмущение! Моят президент, за когото съм дала гласа си, не защитава моите права. Колко от тия, претендиращите зад граница, ще се върнат някога? За мен това са невъзвращенци. Те вече са поели своя път и не ще се обърнат назад. Но се намесват пряко в бъдещето ни. Защо трябва да им го позволяваме? Имали права според Конституцията. Ами нашите права? Защо някой отвън ще диктува живота ни? Ако Конституцията пречи на живеещите в България, ами променете я. Нали затова ви гласуваме доверието си, господа депутати? Защо тези, които са абдикирали от държавата ни, ще определят бъдещето на нашите деца и внуци, които остават тук? Какво дават тези изселници на България освен негодуванието си за всичко, което се извършва тук?
Да, това са двата бряга – там и тук. Там вече са се устроили и какво им пука за нас? Познават ли те онези, за които ще дадат гласа си? Ами ако решението беше да гласуват само в пределите на държавата?
Засрамете се, сънародници, ако още се мислите за такива! Тези пари, които ще изхарчите, за да ви се разкриват секции, могат да бъдат дадени на мизерстващите пенсионери.
Гергана ДИМИТРОВА, Габрово
