Депутатските заплати – твърдо 3000 лв. и никакви добавки!  Моят народ е мъдър и търпелив, но те се подиграват с него  

Аз съм от Хасково и имам съдбата да живя в три епохи. Родена съм по времето на царя. Раснах и работих по време на социализма. Пенсионирах се при „демокрацията“. Не зная каква щеше да бъде съдбата ми по царско време, но при социализма получих образование и достойна работа.

Искам да кажа следното:

1. Комунизъм в България не е имало. Ние не успяхме даже да построим основите на социализма. Така че да спрат невежите да споменават тази дума.

2. Съветската армия не е окупирала България. Тук нямаше съветски войници, както сега натовски. През нашия град минаха най-напред германски войски, когато отиваха към Гърция. Нашата къща беше между двете казарми. Отпред имаше широко място и там се настаниха германците. Къщата ни беше само с две стаи. В голямата се настаниха няколко немски войници. Аз бях на 6 години. Страх ме беше от тях. Веднъж един войник ме извика. Аз влязох, треперейки. Той ми подаде един шоколад и ми показа снимка на семейството си. Имаше жена и две деца. Милваше снимката със сълзи на очи. След години разбрах, че те също не са тръгнали на война по свое желание. Не посмях да хапна от шоколада.

3. През есента на 1944 г. пред нас се настаниха съветски войници. Помня, че с тенджерки и канчета ние, децата, ходехме до походната кухня и ни сипваха от тяхната храна. А беше глад! Те бяха много уморени и също ни показваха снимки на семействата си. През пролетта на 1945 г. на връщане от Гърция отново минаха през нашия град, но не спряха, защото бързаха да се приберат в родината си. Изпращахме ги с цветя, а те пееха. Така че да престанат новоизлюпените „демократи“ да лъжат. Има все още живи свидетели на онези дни.

4. По време на социализма нямаше безработни и неграмотни. Нямаше нужда държавата да помага. Сега с тези помощи учат определени хора на мързел.

5. По време на социализма пионерите помагаха на възрастните, а не ги биеха и ограбваха като сега. Децата уважаваха родителите си.

6. По време на социализма имаше семейство от съпруг, съпруга и деца. А сега има разврат. Мъже и жени живеят заедно и имат деца, но като си омръзнат, се разделят и пак – с други. Изневери винаги е имало, но сега е нещо естествено да сменяш партньора си. Гнус ме е от младите жени, които живеят с много по-възрастни от тях мъже само заради изгода. Сега жените нямат гордост. Този модел дойде от Запад, жалко. Съсипаха българския морал. Някои българи сега мислят, че „демокрация“ значи произвол. Може да сменяш партньора си, да биеш и убиваш жена си, да не се грижиш за децата си, да не уважаваш родителите си, да крадеш от когото можеш...

7. Някога говорителите по телевизията имаха ясна дикция. А сега някои имат даже дефект в говора. Омръзна ми да сменям каналите, за да чуя ясно новините.

8. При социализма депутатите работеха по професиите си и се събираха, когато трябваше да гласуват предварително обмислени закони.

Сега защо партиите предлагат едни и същи кандидати. Има ли смисъл да се харчат парите ни за нови избори. Омръзнаха ни много от многогодишните физиономии. Те като че ли ще са депутати до живот. А има толкова млади умни учени хора. Дайте им път. Ама няма. Вижте ги – дебели, надути, ще им се пръснат дрехите и бузите, но имат самочувствие.

Предлагам:

1. Депутатските заплати да са твърдо 3000 лв. И никакви добавки за комисии и други. Ха да ги видя тогава. Не може през работно време да получават по няколко добавки за участие в различни комисии.

2. Да има определен срок колко мандата един политик може да бъде депутат. Някои са тук повече от 20 години. Те ли са най-ценните. Кажете ми кой обикновен българин само след 3 месеца работа има право на отпуска. Пък камо ли цял месец.

Стига!!! Моят народ е много мъдър и търпелив, но те се подиграват с него.

3. За полицаите. Тези хора са герои. И в студ и пек са навън по 12 или 24 часа. А получават мизерни заплати. Ако искат да не се поддават на рушвети, трябва да получават повече от депутатите.

4. Стига новоизлюпените политици да ни обясняват на коя дата трябва да е националният ни празник. Войната през 1877-1878 г. се нарича Руско-турска. Няма значение какви са били мераците на руския император. Важно е, че след тази война отново се роди държавата България. Така че да спрат да се гаврят с паметта на хилядите загинали руски войници през тази война. Ако нямаше 3 март 1878-а, нямаше да има нито 24 май, нито 6 и 22 септември. Новите политици искат да забравим заслугите на Русия. Няма да успеят! Ние, възрастните, трябва да говорим на нашите внуци за това. Не трябва да допускаме да се опошли историята на България. Не се гаси туй, що не гасне!
 
Иванка Топалова, Панагюрище