Ако не увеличат пенсиите, ни чака гладна гибел

Политическата криза вече май ни идва в повече. Така наистина не може да продължава. Едни пари стоят и ни чакат в ЕС по плана за възстановяване, а ние, вместо да си ги приберем час по-скоро, се чудим какви вътрешни проблеми да си създаваме. Един цял парламент време загубихме за хартиената бюлетина, за да удовлетворим надеждите на някои партийни лидери, че така ще вдигнат резултата на поредните избори. Е, не стана, останаха излъгани в своите очаквания, но загубиха времето на всички ни. Друг партиен лидер обяви, че ако не се състави правителство и не се приеме бюджет, през юни вече нямало да има пари за пенсии. То и сега не е ясно, ако се състави кабинет, как за двайсетина-тридесет дни ще се приеме бюджет, ама поне някакъв напредък да има. Да видим ще се направи ли сега правителство с втория мандат и с ротационната смяна на премиери – ново двайсет на фона цялата какофония в държавата. И колко ли ще трае то, като се има предвид тежкото его на всички участници.
На хората им омръзна от междупартийните разпри, то не бяха атентати, бламирания на главния прокурор и какво ли не още – да се спрат всички с глупостите и да вземат да работят за обществото. Остава да се поставят под въпрос и без това мизерните пенсии, без тях хората са обречени на гладна гибел. И въобще политиците могат ли да си представят какво би могло да се случи, ако, да кажем, забавят пенсиите примерно със седмица. Да не говорим, ако въобще не ги дадат. Това ще е катастрофа, крах на цялата обществена и политическа система у нас. Или пък дори и ако отменят очакваното от първи юли увеличение на пенсиите – пак ще се чудим как да оцеляваме при тези безобразни цени и инфлация.

Вече доверието е толкова ниско, че партийните и идеологически различия минават на заден план. Хората започват да изпитват неприязън при споменаването на която и да е партия. Леви, десни, проевропейски, русофилски, натовски, антинатовски – всичко това губи смисъла си, щом не работи за хората. А за съжаление, у нас май това започва да става всекидневие. После се сърдят на президента, че неговите служебни кабинети били слаби. Ами какви да са? Те също са функция от цялостната политическа действителност у нас. Неусетно изпаднахме в някакво безвремие след последното повече от десетгодишно управление и сега не можем да намерим верния път. А трябва, защото покрай нас всичко се развива, върви напред, никой няма да ни чака да решим нерешимите си вътрешнополитически проблеми.
 
Ангел Ценков, Варна