Повече няма да се кача на автобус на „Юнион Ивкони”

Прочетох във вашия вестник за преживелици с фирма „Юнион Ивкони”. Ще ви разкажа накратко моята история.

Прибирах се от чужбина и трябваше да се прекача на автобус за Казанлък и хванах първия, който тръгваше - този на „Юнион Ивкони”, който минаваше по подбалканския път през Златица и пр. Бях с голям куфар, който бях купила преди пътуването, и голяма чанта. Шофьорът каза, че трябва да ги оставя в багажното отделение. А багажът ми беше пълен с подаръци, сладкиши, стъклария.

Още докато излизахме от София, една кола все свиреше след автобуса, докато не ни подмина, като правеше знаци на шофьора. Естествено, той му тегли една българска.

Колата спря пред автобуса и той беше принуден да спре. От разговора, който дочух, паднал някакъв куфар на средата на пътя и щял да направи пътнотранспортно произшествие. Разбрах, че става въпрос за моя куфар, и видях, че шофьорът се връща по пътя да го търси. След като го довлече, целия изпокъсан, ми каза, че вратата на багажника се е отворила и той паднал. Не ме питайте как ми се ревеше за новия куфар.

Шофьорът се държа много отвратително и арогантно. Аз му казах, че имам ценни работи, а той ми отговори: "Голяма работа, един куфар, злато ли има в него, че е толкова ценен".

Казах му, че няма злато, но куфарът беше нов, а сега е за изхвърляне и всичко се е изпочупило вътре. "Голяма работа, като идеш в чужбина, ще си купиш нов, нали изкарваш пари там".

Докато пристигнем в Казанлък, още три пъти се отваря вратата на багажника и два пъти куфарът ми беше на кантар да падне в дерето до Златица, но за шофьора това нямаше значение . Пътниците, които бяха на това място до прозореца, като видеха, че багажникът се отваря, казваха му и спирахме да го затваря.

Когато слизах, даже и извинение не получих, а шофьорът ми каза: "Другия път няма да пътуваш с куфар".

Такова поведение не съм срещала при други. Оттогава никога повече не се качвам на автобус на фирма „Юнион Ивкони”.
 
Ваня Патрикова