Писмо до Стефан Цанев: Сбърка, наборе!

Напоследък шумно се афишираше юбилеят на поета Стефан Цанев. Обсъждаше се и постъпката му с отказ от присъдената му награда от Министерството на културата. Понеже сме на еднаква възраст с този поет, писател и сценарист, ще изкажа и моето мнение по обсъждането.

Обадих се един ден, преди години, на познат академик от писателската гилдия. Обичайно го запитах какво прави. Отговорът беше: „Чета глупостите на Стефан Цанев!”. Това ме провокира да се запозная с част от творчеството му и най-вече с „Българските хроники”. След като прочетох третия том, останах погнусен от пасквила, който е написал против българския народ и Русия.
Този неблагодарник плаче за горяните. Това бяха укрили се главорези и заблудени богати селяни. Те убиваха партийни ръководители и случайно срещнати хора. Организираха саботажи и хората живееха в страх от тях. Имаха и радио „Горяни”, по което сипеха ругатни и заплахи срещу властта и отделни ръководители. Вилняха до 1952 г.

Стефан Цанев като ги одобрява, защо не е отишъл с тях? Остана с новата власт, на която смирено служеше и я възпяваше. Прекарал е дълго време в Русия. Там са го хранили и е бил на уважение. Смятам, че не може да отрече руската душевност. В знак на благодарност вулгарно ги плюе. В България също е бил на уважение. Получил е много повече от колегите си. Не подценявам творчеството му, но ще кажа, че най-черното нещо на света е неблагодарността. За неговото творчество в случая важи народната максима: „На един казан манджа една лъжица катран (да не кажа по-точна дума) стига. Това е третият том на хрониките български.

Понеже сме набори, живели по едно и също време, ще го попитам: „Наборе, кажи през кое време България е просперирала и хората са живеели най-добре – преди 9 септември 1944 г., през тридесетте години от 1960 до 1990 или след 1990 г. досега? Димитър Иванов ли е най-вредният човек за България? Какво ще кажеш за наградите на Доган и американските посланици? И те имат като твоите награди. Напиши нещо за паметника на Рейгън и паметника на американските летци-убийци. Ние, обикновените хора, ценим морала на творците. Аз смятам, че всяко политизирано изкуство не служи на всички хора. Сбърка, наборе, много сбърка, вкара си автогол!
И все пак с поздрав за юбилея!
 
Христо Василев Христов – Референта