Вместо златна сватба - брадва

Бях и съм от хората, които се женят слепешком, а после съжаляват и си патят. Вместо да празнуваме 50-годишнината си от брака, ние на по 77 години се развеждаме - делим и орезиляваме.
Още на третата си годинка първородният ни син заради детска лудория беше жестоко изритан по стълбището от жена ми, пред очите на майка ми. Тя се опита да го спаси, но получи ритници и боксове от разярената майчица, а аз упрека и омразата за цял живот.

Упоритостта, инатът, бабаитлъкът, умението на жена ми да настройва, хипнотизира и подстрекава хора и близки бяха сполучливо прилагани години наред, особено към двамата ни синове. Още от детските им години това бе едно от най-пошлите й действия. По време на сватбите на синовете ни тя даряваше снахите с жълтички, които бях получил в наследство от моите родители. Само след две години налетя на снаха ни и я преби, в резултат на което момичето беше дълго с гипсирана ръка, а внучето ни изпадна в стрес. Синът ми започна да вдига кръвно, но не престана да се съобразява с нея и да й слугува.

Последва намеса и в живота на по-големия син. Активно разрушаваше личния му живот и участва и в трите му развода. Три дечица останаха без бащина грижа и подкрепа, за да бъдат отгледани в лоши условия...

През 1986 г. жена ми предизвика нов семеен скандал, 

но вече подкрепен с юмручното съгласие на по-малкия ни син

Бях принуден да напусна дома си и в продължение на 20 години съм в изгнание, живея в нечовешки условия по бараки и фургони, а през това време жена ми се ширеше в семейното ни жилище. Честваше годишнини и празници със синовете, снахите и внуците и не преставаше да им промива мозъците. Непрекъснато им обясняваше колко лош баща съм аз, а колко добра и грижовна е тя.

През август 2010 г. преживях две много тежки операции. Осмелих се да се прибера в жилището си, очаквайки съчувствие и подкрепа. Още от третия ден на саможивата си съпруга й станах излишен и тя изхвърли багажа ми. Обърнах се за помощ към полиция и прокуратура и благодарение на тях не се стигна до фатален край. Заведох бракоразводно дело. В съда “кристалната” ми съпруга доведе сина ми и срещу дарение от 2000 евро го направи “кошаревски” свидетел срещу мен, лошия баща. Синът ми ме орезили и оклевети с измислици и адвокатски лъжи. 

Изпаднах в шок и недоумение 

Трудно се описва това състояние. На финала на моя живот упреците и обругаванията срещу мен бяха внушени и на внучетата ми, които аз много обичам и им желая само доброто. Видях разруха и раздор в цялото ми 15-членно семейство. Причина за това е само моята бивша съпруга Костадинка Боксьорката - така я познават и съседите ни.
Сега съм принуден, за да оцелея, да продам бащината си къща и имот или пък да го даря на други хора. 

Въвличат ме в грях, но той няма да е мой, съвестта ми е чиста, а душата наранена...

Все пак мога да размисля и простя, но светлината в тунела още не я виждам. Разказаното дотук е трагедия и може да послужи за урок на други хора. На моите близки не разчитам, те са осакатени, хипнотизирани... Оставам сам - един за всички, но всички мои близки срещу мен един.

Георги ВАСИЛЕВ, София