Коледна молитва на една пенсионерка

 
Господи, в святата коледна нощ коленича пред теб и със сълзи на очи те моля да чуеш молитвата на една жена, на една майка ! Моля те от дъното на сърцето и душата си да направиш за мен едно добро. Помогни ми да успея да продам всичките си гоблени, изработени от ръцете ми, в които са вплетени дните, нощите, болките и сълзите ми!

Моля се за това не за да живея охолно, а за да изплатя кредита си към банката, отпуснат за ремонт на къщата ми – 6200 лв., и която иска да върна 18 000 лв. Съзнавам, че това ограбване го няма никъде по света, но в България е така и това те кара да си наденеш въжето на шията.

Деца, близки и приятели са добри, когато им даваш и се раздаваш. Но стигнеш ли дъното, когато трябва да ти помогнат, о, тогава става страшно! Едните озверяват, другите замлъкват, а третите се покриват. А и в това тежко време кой е в състояние да помогне и можеш ли да се сърдиш. Тези, които имат, не знаят що е болка, що е нямане. Работех, раздавах се, помагах на всеки, който търсеше помощта ми, а нямам заделена пукната стотинка. Но какво да правя, все гледах да има за децата, да не ги лишавам от нищо, защото останах сама с тях само на 29 години, та до днес.

Моля се да позвъни добър човек на вратата ми и да изкупи всичките ми гоблени, за да изплатя кредита си и да не преживея последните дни от живота си като живеещата в кашони 80-годишна баба Мария на крачки от президентството. Да, президентството е далеко от нея, само на десетина крачки. Далеко са и управляващите от мисълта да направят минималната пенсия 500 лв.
Няма деца, няма близки, няма приятели! Има само едно - помогни си сам, за да ти помогне и Бог!
 
Валерия Стефанова, Гулянци