4 години живеем във фургон, по-добре да умрем!

С мъжа ми сме от село Дивотино, което преди 4 години най-много пострада от земетресението в Пернишко. Къщата ни се разпука на две, покривът и комините паднаха, горният етаж се срути и притисна долния. Само за няколко минути загубихме всичко, дето цял живот сме кътали да изградим и да си купим. С мъжа ми само си повтаряхме: „Нали сме живи!”

Няма ден да не отидем до руините на нашия дом и да не си поплачем. Къщата вече е цялата в бурени и продължава да се руши. Държавата ни отпусна 364 лева за по едно одеяло, малко посуда и хляб. И ни забрави. От тогава до сега живеем в един стар фургон, зиме треперим от студ, а лете се душим в жегата. Не сме само ние, и други наши съселяни живеят в същата мизерия. Четири години минаха от предишния земен трус, куп обещания ни даваха, но се оказа, че никой не го е еня за съдбата ни.

Онзи ден тъкмо приготвях обяда и фургонът ни пак се разлюля от нов трус. При това много силен. За секунди през главата ми мина целият ужас, който вече бяхме преживели, избягах навън и започнах да крещя като обезумяла. Боже, ако заради някакво прегрешение си решил отново да накажеш моето семейство със земетресение, направи ни една услуга! Тъй или иначе с мъжа ми ще мрем в стария фургон, по-добре вземи ни веднага при себе си. Сили за още едно земетресение нямаме.
 
Васила и Йордан Денкови, с. Дивотино