Виолета Гиндева е завършила ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1968 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев и проф. Гриша Островски. Незабравими остават филмовите й роли в “Черните ангели”, “Сватбите на Йоан-Асен”, “Приключенията на Авакум Захов”, “Снаха”, “Князът”, “Иконостасът” и мн. др.
В момента е доцент, преподавател в ПУ “Паисий Хилендарски” – Пловдив, и в театралния колеж „Любен Гройс”. От 2003 г. до 2007 г. е била заместник-кмет на Пазарджик от квотата на БСП.
- Уволниха ви от Народния театър през 1993 г. Каква е историята, госпожо Гиндева?
- През 1993 г. от Народния театър ме уволни Васил Стефанов - един човек, който се оказа близък до Първо главно управление на Държавна сигурност. Тогава открито се обявих против пенсионирането на големите ни актьори, въпреки че аз самата бях на 46 години – далече от тази възраст. В света няма такъв феномен “пенсиониран артист”. Играят, докато имат сили, докато са здрави и са на крака, докато публиката ги иска. Сега, като бях в Америка, гледах последния сериал с Джейн Фонда, която играе като фурия, независимо че не вижда, краката я болят, всичко това е вкарано в ролята й, и е блестяща!
Та тогава Васил Стефанов ме остави без работа, а бях самотна майка с две деца. Това беше една “синя” метла на тогавашните управляващи, а той е искал да се натегне.
Дори на борсата за безработни се бяха обадили да не ме приемат!
А сега колегите направиха всичко възможно да се почувствам добре дошла в театъра. Невероятни са, страшно много им благодаря! Интересно е, че сега при завръщането ми в Народния си партнираме с Аня Пенчева, а преди много години нейната свекърва Славка Славова ме въведе в особеностите на голямата сцена на Народния театър.
- Репресират ви и преди това, когато отказвате роля в хитовия сериал “На всеки километър”. Между другото, защо го направихте?
- Видя ми се много наивен, звучеше ми като детско-юношески! Това беше причината. Стефан (Данаилов – б. а.) много ми се сърдеше, че не харесвам “На всеки километър”, много се обиждаше. Даже не ми говори известно време. Не можеше да го понесе. Но след като не се съгласих да играя в “На всеки километър”, беше спуснато едно разпореждане да не ми бъдат давани роли във филми. Въпреки че режисьорите ме искаха. Пет години за кариерата на една млада актриса е страшно много! За толкова време една жена остарява, най-малкото...
- В какво ви заподозряха?
- По това време бях омъжена за първия ми съпруг - актьора Кольо Дончев, чийто баща е бил осъден от Народния съд и е лежал в лагера в Белене до неговото закриване. Може би такава връзка са правили, но това си е тяхна работа. Но истината е, че просто не харесах материала на “На всеки километър” и не съм имала никакви политически съображения.
- На вас дори ви заповядват да абортирате по политически причини...
- Да, точно започваха репетициите на “Почивка в Арко Ирис” в Народния театър. Филип Филипов беше режисьор и някъде около вече десетата-единадесетата репетиция аз разбрах, че съм бременна. Имахме колебания с мъжа ми какво да правим. Кольо ми каза: “Каквото решиш ти!”. Баща ми обаче беше категоричен: “Това ти е първа бременност, няма да абортираш!”. Това наклони везните. Казах най-напред на режисьора. Смятах, че така е най-почтено, защото към него имах ангажимент. Той обаче побесня - крещеше, викаше!... Не можах да разбера защо се ядоса толкова... Доста време след това разбрах защо е било така. Той поканил Иван Кондов да играе в тази постановка, но той отказал. Поканил Апостол Карамитев - и той също отказал. А постановката бе посветена на един от поредните конгреси на БКП... Тогава той решил, че аз се присъединявам към тях, само че завъртам работата по женски и лъжа, че съм бременна!
Наредиха ми да представя медицинско от трима лекари, че съм бременна
Аз, разбира се, представих без проблем. Занесох документа в деловодството, а жената ме пита: “Ами как да го заведа?! Такъв документ досега не съм завеждала!”. Отговорих й: “Върви да си питаш директора как да го заведеш!”.
И не щеш ли - след като представих и документа, се свиква дирекционният съвет на Народния театър. Какво са решавали там, не зная, но ме извика директорът на театъра Александър Гетман в кабинета си. Той тъкмо два месеца беше ходил във Виетнам, тогава беше войната. Донесъл истинска кока-кола, каквато нямаше тук. Тогава казваха, че американските войници се напивали с кока-кола (смях). Сложи ми една бутилка пред мен, една пред него и започна да разказва - за Виетнам – как жените оставят децата и мъжете си, вземат картечниците и се бият срещу американските войници. Чудя се защо ми разказва това всъщност?! И... разбирам! В един момент той изстрелва: “Ние решихме, че ти трябва да абортираш!”. Целият ми свят се превъртя! Какво значи ние решихме?! Аз ли решавам какво да се прави, моят мъж ли решава какво да се прави, баща ми ли решава какво да се прави – кои са те, че да решават вместо нас, че трябва да абортирам?! Много се ядосах и без да се усетя, извиках:
“Сега разбирам защо вашият син се е самоубил!”
Беше много грозно от моя страна, но афектът ми беше много голям. Напуснах Народния театър и отидох в Театър “София”.
- Вашият дебют в киното е ролята на Катерина във филма “Иконостасът”. Мистично красива сте в него!...
- В “Иконостасът” имахме много емоционален снимачен период, защото по-голямата част от участниците бяхме дебютанти. Дори на единия от режисьорите - Христо Христов, това му беше първият филм.
- Казвате на едно място, че може би сте жертва на магия, защото и двамата ви съпрузи умират!
- Глупости - каква магия?! Аз съм на 100 години - естествено е партньорите ми да не са живи! Емил (актьорът Емил Джамджиев – б. а.) беше 50-годишен, когато почина, а Кольо (актьорът Кольо Дончев – б. а.) се разболя от рак на белия дроб и за три месеца умря...
Вярно ли е обаче, че актьорът Иван Налбантов е бил всъщност голямата ви любов?
- Били сме гаджета като студенти, но не ми е голямата любов. Освен двамата ми съпрузи, които няма как да не са ми били любов, имах една голяма любов с един много добър и талантлив оператор, казва се Юри Ангелов. Той е една много, много, много голяма моя любов! От дистанцията на времето така преценявам.
Отново в Народния
След 22 години “изгнание” голямата актриса Виолета Гиндева ще се появи отново на сцената на Народния театър в постановката на режисьорката Росица Обрешкова в американската комедия “Лунатици”, която се репетира за Камерната сцена на театъра. В нея Аня Пенчева е пътуваща актриса, чийто съпруг (в главната роля е Михаил Петров) e шеф на трупата. Действието се развива зад кулисите, а Виолета Гиндева е в ролята на колоритна възрастна актриса, майка на главната героиня, която толкова много е влюбена в театъра, че е готова да изпълнява всякакви функции в него. Постановката е посветена на 40-годишнината на Михаил Петров на сцената на Народния. Премиерата на спектакъла ще бъде в края на септември.
Валерия КАЛЧЕВА
Все още няма коментари