Като човек, който дълги години познаваше и имаше делови връзки с проф. Иван Фунев и сина му Огнян до смъртта им, си бях поставил в началото на т. г. явно непосилната задача да отбележим по достойнство 115-та годишнина на нашия знаменит земляк. Срещах се с негови приятели, родственици и от името на фондация „Искър” и в. „Сирак”, представих в община Мездра писмено предложение за ремонт на родната му къща в с. Горна Бешовица, Врачанско. За съжаление се оказа, че мнозина от младите изобщо не знаеха нищо за Иван Фунев, а доста от възрастните го бяха позабравили или превратно оценяваха делото му.
Иван Фунев е роден на 24 юли 1900 г. във врачанското село Горна Бешовица, в семейството на земеделци. Завършва гимназия във Враца, известно време учителства в родното си село. През 1923 г. пристига в София, за да следва медицина, но вместо това се записва в Държавната художествена академия. През 1930 г. завършва специалност скулптура, в класа на проф. Жеко Спиридонов. Прави специализации в Рим (1939) и Париж (1940). Между 1940 и 1944 г. работи в Националния археологически музей, а след това, от 1945 г., преподава скулптура в Академията. Негови ученици там са Георги Апостолов, Тодор Атанасов, Ненко Балкански, Павлин Коцев, Секул Крумов, Минчо Огнянов, Христо Танев.
Фунев е един от основателите на Дружеството на новите художници (1931)
През 1956 г. заема поста председател на Съюза на българските художници. През същата година във Враца е открита художествена галерия на негово име, със сбирка от над 1500 художествени творби.`
През младежките си години Фунев попада под влиянието на комунистическите идеи, а през 1932 г. излиза стихосбирката му „Червените трактори“. През тази година е открита и първата му изложба, организирана съвместно с художника Стоян Венев. Твори основно скулптура и монументална пластика, но също се изявява и в портретния жанр. В Националната художествена галерия се пазят негови портрети на писателя Георги Караславов и поета Николай Хрелков. Рисува портрети и на Христо Смирненски, Людмил Стоянов, Орлин Василев, Константин Кисимов, Юри Буков и Иван Башев.
След 1944 г., когато става член на БКП, Фунев създава множество скулптурни композиции посветени на моменти от българската история и борбата за утвърждаване на социализма. Считан е за един от основоположниците на течението социалистически реализъм в българската скулптура. В тази връзка по-известни негови творби са:
„Стачен пост“ (1933)•„Трета класа“ (1935, НХГ),”Майка”,”Аврора” и пр. Любопитно е това, че само двама души в България имат по четири ордена “Георги Димитров”- Тодор Живков и Иван Фунев! Освен това е лауреат на “Димитровска награда”, Народен художник, Герой на социалистическия труд .
На 4 октомври 1949 г. доминираният от Българската комунистическа партия Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов.
Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулптора Иван Фунев с идеята да символизира признателността на българския народ към съветските войни. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник-график е Борис Ангелушев.
Във връзка със 115-та годишнина от рождението му се заех с организация на честването
Знаех си, че с писма работа се не върши и затова не веднъж се срещах с кмета на Мездра г-жа Николинка Кътовска и председателя на Общинския съвет Делян Дамяновски, който е и председател на Областния съвет на БСП Враца. Припомних им, че през 1974 г. с тогавашния кмет на Мездра Любомир Йотов реставрирахме родната къща на проф. Иван Фунев в с. Горна Бешовица за неговия юбилей. А той в знак на благодарност я дари още през 1975 г. на общината с надежда, че тя някога ще стане музей. За съжаление от ремонта, който направихме тогава, до сега къщата е изоставена без всякакви грижи и има опасност от самосрутване! До скоро все още хранех надежди, че отговорните институции в региона ще отбележат паметта на най-награждавания български творец и гражданин, макар и с някаква скромна проява.
Още от ватманството ми в столицата имах навик на 1-ви и 9-ти май да отивам в София на мероприятията на моята някогашна партия БСП , та да понатривам носа на някого от позабравилите се „партайгеносета”.
Най-напред ми попадна някогашният наш партиен ръководител Георги Йорданов
, с когото сме се виждали преди и в моя трамвай № 3. Шеговито го попитах:
- Знаеш ли кой е най-награждаваният при социализма българин и колко ордена от най-високия тогава „Георги Димитров” имаше Тодор Живков?
- Да, два ордена „Георги Димитров” отделно и два пъти званието Герой на Социалистическия труд, което се придружава с най-високия орден, та общо четири.
- Значи точно толкова, колкото има и нашият земляк проф. Иван Фунев – той има три ордена „Георги Димитров” и веднъж като Герой на социалистическия труд, та общо четири! А знаеш ли, че нашият Фунев има и една награда през 1950 г., каквато самият Тодор Живков нямаше до 1976-та! – продължих да го задявам, но той само благо се усмихна и сложи ръка на рамото ми:
- Знам – „Димитровска награда”! И щяхме да му я връчим за 37-я том на събраните му съчинения, но той сам ни възпря!...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Как се ставаше Лауреат на Димитровска награда
Най-висшето държавно отличие в Народна република България е учредено е с указ на Президиума на НС на 23 май 1949 г., връчването му започва през 1950 –б .р. Наградата се дава на творчески колективи и отделни лица за отличителни теоретични и приложни научни трудове, за произведения на архитектурата и изкуството, издържани в духа на социалистическия реализъм Носители на това отличие през годините са личности като Константин Кисимов- актьор, Лазар Добрич- цирков деятел, Любомир Пипков- композитор, Любомир Чакалов- математик, Магда Колчакова- актриса, Никола Обрешков – математик, Павел Вежинов - писател-фантаст, Петко Стайнов- композитор, Богомил Райнов - писател и сценарист, Николай Хайтов- писател и много други, в това число научни колективи с голям принос за развитието на икономиката и на модерно индустриялно производство.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
За достойно отбелязване на годишнината на Фунев разговарях и с Паргов, Вигенин, Мерджанов, Емил Бехар, и нашия врачански депутат Георги Божинов. Но не би...
Когато се убедих, че усилията ми са напразни, реших на рождения му ден, 24 юли, да се съберем неколцина ветерани и земляци пред родната му къща в Горна Бешовица и да положим китка цветя пред мраморната плоча на сградата на кметството, която единствена напомня за нашия знаменит земляк.
Стефан Здравков, председател на фондация „Искър” , редактор на в.”Сирак”
