Продължаваме без промяната

Нека се върнем малко назад в миналото. Да, израсна едно цяло поколение, за което всички пороци на държавната власт се свързваха само с една партия. Да, израсна едно цяло поколение, за което за всички неслучили се подобрения имаше само един виновник. Да, израсна едно цяло поколение, за което всички различни виждания за начина на управление на една държава нямаха свой изразител и адресат в съществуващите към онзи момент партии.

И когато политическият инженеринг, маркетинг, пиар и новата ситуация предложиха проект, който да се заяви като носител на новото, чистото, модерното и моралното, това поколение вкупом насочи гласовете си натам. Е, да, след като преди това вкупом ги беше насочило към Слави Трифонов, но това са детайли.

След което настана време за действия, които да подтвърдят претенциите и обещанията.

Осъмнахме с вицепремиер Корнелия Нинова. Осъмнахме с отказана военна помощ за Украйна и изгонен в коридорите на парламента украински външен министър. С трикратно преработен продънен бюджет. С интересен шеф на НАП и още по-интересен министър на културата. Със средни пръсти в пленарна зала, с „да го духат бедните“ и с прЕоритетна куролация. С „Урсула вика и аз ѝ викам и тя ми вика“. С незаконни арести, противоконституционен министър и премиерски баща, който плаши журналист с разбиване на глава.

„Имало е да става, видели сме какво ли не“, казаха си избирателите на другите партии. „Нищо, този път мафията ни свали, но другия път ще е по-добре“, казаха си избирателите на ПП.

И ето, дойдохме на „другия път“.

Не слушам незаконни, тайни и непублични записи от частни срещи. Политиката далеч не се състои само пред камерите, дори напротив, и картината в нейната кухня е прагматично грозновата за хората, формиращи мнението си от сладникави интервюта, преливащи от наизустени опорки.

Само че обичам много да чета. И когато човек прочете всичко, публикувано от официални медии в резултат на това (пак казвам – порочно огласено) партийно заседание на ПП, става безпощадно ясно едно:

Продължаваме без промяната.

Има огромно значение това, че кандидатите за шефове на българските специални служби били „одобрени от посолството“. Защото това е точният цитат. „Одобрени от посолството“. Колкото и услужливо да се опитват да го замажат със „съгласувани с посолствата“. И резилът не става по-малък независимо от това дали същото е истина, или Асен Василев просто разтяга локуми пред съпартийците си в комичен опит да си придаде важност. В единия случай говорим за национално предателство, в другия – за създаваща дипломатически скандал лъжа. Изберете си вие, уважаеми читатели.

Има огромно значение това, че държавната администрация ще бъде прочистена и подменена „законно или незаконно“. Цитат, повторен в телевизионен ефир от Асен Василев. „Законно или незаконно“. Според вас как трябва да бъде определен политик, който открито дава заявка за незаконни действия в бъдещата си власт, уважаеми читатели?

Има огромно значение това, че искайки подкрепа от първата (да не забравяме, първата) политическа сила, втората такава живее единствено с мисълта за саморазправа и нанасяне на вреди.

Има огромно значение това, че компаниите от строителния сектор продължават да бъдат наричани „бебета“, сега пък на Гроздан, видите ли, като синоним единствено на корупция и незаконни схеми. Нито дума за едностранното спиране на всички договори от страна на държавата по времето на Кирил и Асен, за неустойките, за провалените проекти, за много по-скъпите към днешна дата материали, за двегодишното блокирано развитие на инфраструктурата. И за това, че след Кирил и Асен пари изведнъж се намериха и не Гроздан, а Иван Шишков започна да плаща дължимото на (почти) съсипаните от некадърността и лъжите на предишната власт строителни компании.

Има огромно значение това, че на коалиционните пъртньори от ДБ се гледа единствено като на специалисти по оцеляване и престой в политиката, които не носят нищо след себе си и не са свършили (почти) нищо полезно, освен да оцеляват и престояват.

Не на последно място – има огромно значение това, че искащите да управляват държавата освен прясно загубили изборите са и хора, които имат, общо взето, нулеви професионални качества да се занимават с политика. И това ясно си личи и от неразбирането на процесите, и от неразбирането на вътрешните и външни политически процеси, и от непознаването на останалите партии. Потресаваща аматьорщина, чието наличие в многочислена онлайн Зуум среща е само поредното иронично потвърждение.

За протокола: След „С Вас сме, г-н Президент“ да се грачи сега, че който не харесва промяната, е руски агент и марионетка на Радев, е, меко казано, цинично. И върши работа само в средата на агитките и на хората, които се чудят как да оправдаят срамния към днешна дата факт, че са гласували за ПП.

Отново за протокола: Личните качества и професионални успехи на академик Николай Денков нямат нищо общо с агресивната аматьорщина на политическите му събратя. И унизително смачканата му стойка по време на вземането на мандата ясно го показа. Защото ако не друго, на тази срамна сценка се видя, че човекът има реална оценка за ситуацията и за това как изглежда в очите на хората. И че това му тежи.

Time is a flat cycle, казват англоезичните. Времето е прост цикъл. И нашата политическа действителност не прави изключение.

Осъмнахме с голяма в подкрепата си политическа партия, превърнала се в токсична и недопустима, непреглъщаема, да кажем, и за вътрешните, и за външните политически сили и лидери. Лидери, на които абсолютно никой вече няма доверие и с които абсолютно никой няма да иска да разговаря. Лидери, които президентът не желае да присъстват на КСНС поради доказаното им неумение да боравят с информация. „Урсула ми вика не ме цитирай“. Кошмар.

Преди две години много хора очакваха да стане по-добре. Сега всички виждат, че стана по-зле.

Какво правим в така създалата се ситуация? Ами просто продължаваме.

Продължаваме без промяната. Точно така, както продължихме и без Орешарски.