Бойко Борисов изпрати военен самолет, за да откара от Бургас до "Пирогов" 5-годишния тежко болен Александър.
И това даде повод за поредната доза хейтърство: "Добре, че е бащицата, иначе умиргаме", "Какъв лицемер", "Предизборни пинизи" и прочие.
Лесно е да остроумничиш, когато не ти е дошло до главата.
Истината е, че Борисов го прави не от днес и го е правил за много хора. Стотици, хиляди.
Направи го за мой близък.
Направи го за Христо Мутафчиев, който получи инсулт в Поморие, и така спаси живота му.
Направи го за Гого от "Тоника".
Направи го и за...Няма да продължавам, защото не искам да поставям в неудобно положение хора, които не са ми позволявали да разкривам личната им драма.
Ужасно е, че има и толкова други, за които не успя да го направи.
Истината е, че Бойко помага не само на болни звезди, интелектуалци, политици, спортисти. Помага и на най-обикновени хора в беда. Когато може, когато разбере, помага. В повечето случаи не се тръби - прави му чест, че не се фука с добрината си.
(Ето защо заглавието, което прочетох в "24 часа" - "След обаждане на Нери Терзиева премиерът прати самолет за дете", е подвеждащо. Бойко би го направил за всеки, не е просто от уважение към Нери...)
Вероятно това, което пиша, е твърде лично, християнщина някаква. Но всъщност всичко в този живот е лично, опира до самия теб, до доброто, което си получил и искаш да върнеш в замяна.
Затова и обвиненията, които периодически получавам заради публично заявените ми симпатии към Борисов, не ме трогват. Разбира се, че ще го подкрепям, щом е проявил човещина в тежък, граничен за семейството ми момент - момент на живот и смърт.
Разбира се, че ще му бъда благодарен и ще се опитвам да върна жеста. Разбира се, че Христо Мутафчиев и близките му ще бъдат благодарни завинаги (и нека после роптаят, че Ицо бил придворният шут на ГЕРБ). Разбира се, че родителите на хлапето от Бургас ще го благославят докрая в молитвите си.
Кой не би го направил? Нали сме преди всичко хора, нали сме скроени от плът и кръв, нали имаме сърца, нали цялата тази простотия около нас ще отмине, цялото видиотяване, сграбчването за гушите, омразата, преходните страсти...И накрая ще останем сами, съдии на самите себе си през безбрежието на вечността.
И тук идва жестокият въпрос - нима право да живеят имат само тези, които могат да се обадят на Бойко Борисов?
Да, цинично е, така излиза. Държавата ни е подредена ужасно несправедливо, водим кучешки живот, като в джунгла - оцеляват само по-адаптивните, по-богатите, хората с "връзки". Борисов и останалите политици на прехода носят ключова вина за социалното разслоение, за липсата на адекватно здравно обслужване за всички българи.
Защо изобщо трябва да се налага да се изпращат военни самолети? Защо провинциалните болници са недостатъчно квалифицирани и оборудвани, за да спасяват животи? Защо здравеопазването бе поверено в ръцете на авантюристи като Петър Москов? И защо премиерът в човешки план компенсира онова, което не е свършил в професионален?
И въпреки това...Един живот да спасиш, спасяваш цяла вселена. Дори само заради жеста към малкия Александър, Бойко заслужава респект.
Той е един от добрите хора, които познавам. Това ми е достатъчно.
