Доц. Минчо Христов
Според българските политици и обслужващите ги медии доходите и пенсиите в България са най-ниските в Европейския съюз, защото сме бедна държава. Трябва да продължим да затягаме коланите, да приватизираме и да даваме на концесия най-ценните си ресурси: ток, вода, болници, подземни богатства, банки, големи търговски вериги. Истината обаче е коренно различна. България не е бедна, а продължава да се разграбва от монополите и съучастниците им в парламента. Какви са фактите?
Според официални данни на ДАНС всяка година от ДДС се източват между 2 и 3 млрд. лева. От акцизи – около милиард и половина. От концесията за българското злато България губи над 3 млрд. годишно. От златото държавата получава около 1,5% концесионна такса, докато за чуждите концесионери остават 98,5% . Подобен грабеж няма и в държавите от централна Африка!
Ако прибавим и цените на телефоните и мобилните оператори, които са 3-4 пъти по-високи отколкото в ЕС и техните непочтени търговски практики, цифрата ще скочи с още 2 милиарда. От завишените цени на горивата определени монополисти и техните политически съучастници също печелят милиарди. Преди месец попитах публично министър Лукарски защо цената на дизела в Австрия и Белгия е 40 евроцента преди облагането му с данъци, а в България е 62 евроцента. При условие, че заплатите там са близо 10 пъти по-високи. Попитах го директно защо не прекрати този грабеж. Отговорът беше, че това е „морален” и „човешки” въпрос и той не касае Министерството на икономиката. Всъщност отговорът на въпроса защо цената на дизела в България е с 50% по-висока от тази в Австрия и Белгия е чисто криминален. Той трябва да касае прокуратурата, следствието, съда и вероятно самия министър. Ако прибавим нелоялните практики и завишени цени на големите търговски вериги, където търговската надценка при някои стоки надвишава 110 %, при условие че в същите вериги в ЕС тя е не повече от 10-12%, загубите за българските потребители дотук са над 20 милиарда годишно.
Това обаче съвсем не е всичко. Дадената на концесия от Софиянски фирма „Софийска вода” купува водата от язовир Искър за 2 стотинки на кубик, а го продава на софиянци за лев и осемдесет. Водата идва по гравитачен път и стига почти без никакви допълнителни разходи до софиянци. Според договора през 2006 . загубите за вода трябваше да бъдат намалени от 64% на 32%. Днес, 2015 г., тези загуби са 54% ! А има региони в България, където загубите са над 80%. За сравнение загубите на вода в Париж, Берлин и Лондон са около и под 10%. Най-скандалното в случая е, че всички тези загуби се плащат от потребителите. Казано направо – повече от половината пари от сметките за вода на софиянци са не за реално потребена вода, а за загубите на концесионера.
Преди години предложих на депутатите елементарно решение на този проблем: да не могат да се включват в цената повече от 20 процента загуби. Така незабавно цената за водата в София щеше да падне с 30 на сто, а в много други градове и повече. За съжаление и тогава българските политици показаха, че не работят за българските граждани. Жалко е, че нито един депутат не посмя да внесе подобен закон през последните 8 години.
Спрямо доходите на хората цената на тока в България е най-висока в Европа. Има реална възможност цената на тока да падне с над 50%, но българските политици и тук се правят на разсеяни. Заради предсрочното закриване на 3 и 4 блок на Козлодуй българските потребители например плащат с около 30 на сто по скъп ток. За това безумие трябва да благодарим на гражданина Симеон Сакскобурготски, Соломон Паси и Меглена Кунева. Ако се анулират криминалните договори на Иван Костов за Марица Изток 1 и 3, които гарантират баснословни печалби на чуждите инвеститори и завишават сметките за ток на всяко българско семейство с 10-12 процента, дотук стават 42 процента. Ако бъдат ревизирани закона и договорите с възобновяемите източници цената ще падне с още 15-20 на сто - общо над 50 на сто намаление.
Когато по времето на тройната коалиция се гласуваше закона, гарантиращ държавата в продължение на 25 години да изкупува суперскъпата слънчева енергия, призовах от трибуната на парламента да не се гласува този престъпен и лобистки закон. Защото ще бръкне дълбоко в джоба на българите. Предупредих депутатите, че цената от Козлодуй е 4 стотинки, а цената от слънчевите централи – 70 стотинки на киловат. Партии тогава не ме подкрепиха – БСП, НДСВ, ДПС, Атака, сините.. Твърдя, че тогава парламентът гласува като организирана престъпна група, защото всички добре чуха моето предупреждение. Ако бъде отнет лицензът на ЕРП-тата, които нагло надписват сметки и крадат, цената на тока може да падне с много повече от 50%. Странно е, че никой вече не говори и за отнемането на лиценза на ЕРП-тата, при условие, че има достатъчно факти и основания за това – надписванията на сметки, хонорарите от 5000 лева на ден, фиктивните инвестиции, неизплатените дивиденти на държавата. Никой не желае да отговори защо АЕЦ „Козлодуй” изнася ток за 6-7 ст. за киловат в Сърбия и Гърция, а НЕК, т.е. българските граждани, купуват киловата от слънчевите централи за 70 ст.
Наскоро парламентът реши да раздели пакета на здравни услуги на задължителен и допълнителен. В задължителния пакет останаха най-спешните случаи, докато за допълнителния пациентите ще трябва да чакат с месеци и години. Освен ако не си платят. Превръщането на здравето в стока и на болниците в търговски дружества е едно от най-големите престъпления през последните 25 години. Как обаче испанските и немските пенсионери не плащат стотинка за лекарства, а тук пенсионерите са принудени да отделят огромна част от своите мизерни доходи за животоспасяващи лекарства? Лекарства, които струват в аптеките на Германия, Франция, Гърция, Македония, Румъния в пъти по-евтино отколкото в България.
България съвсем не е бедна държава. Бедни сме заради алчната партийна олигархия. Същата, която си е гласувала най-високата партийна субсидия в света – по около 14 000 лева на месец за всеки един избран депутат. Малцина знаят, че партийните субсидии в Германия, Гърция, Македония са 10 пъти по-малки от тези в България. Това е същата олигархия, която допусна 18 линейки да обслужват двумилионна София, а 240 депутати да разполагат със 130 луксозни лимузинии. Тази олигархия допусна през 2015 г. месечната издръжка на едно бездомно куче да е по-висока, отколкото тази на един пенсионер. Въпросът, който стои пред всички нас е: докога ще търпим?
