Протестът е симпатичен, защото я няма „художествено-творческата интелигенция“      

Протестните действия срещу властта вече отбелязаха един голям успех. Реабилитираха в общественото съзнание самото понятие Протест. След бутафорията от лятото на 2013 г. тази дума беше силно компрометирана. Тогава справедливото възмущение на много хора от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС беше приватизирано от една групичка тарикати, обявили се за „ядро на гражданското общество“. Впоследствие се видя, че това не е никакво гражданско общество, а сбор от жадни за постове и грантове хитреци. Някои от най-активните протестъри от лятото на 2013 г. станаха министри, заместник-министри, директори на дирекции в новото правителство на ГЕРБ. Други пък развъртяха изключително успешен бизнес с ръководените от тях неправителствени организации. Така в общественото съзнание твърдо се закрепи представата, че протестът е просто начин едни хитри момичета и момчета да направят добро кариерно развитие. Вероятно и сега има протестиращи, които се надяват вълната на народното недоволство да ги инсталира във властта. Само че те са пренебрежимо малко. На огромното мнозинство от хората, които излизат по площадите всяка вечер, просто им е писнало от безобразията на управляващите. Протестиращите са навън не защото им плащат от Москва, Вашингтон или Брюксел. Те просто искат властта да понесе отговорността за деянията си.

Има и още нещо, което прави днешния протест автентичен. И това е липсата на ясна подкрепа за него от страна на „художествено-творческата интеллигенция“. Няма ги всички онези писател/к/и, поет/к/и, режисьор/к/и, анализатор/к/и, които обичат да се изживяват като съвест на нацията и да се изказват за щяло и нещяло. По време на протестърската клоунада от лятото на 2013 г. тези индивиди не слизаха от екраните на телевизорите и от страниците на вестниците. Бяха готови да гладуват, да страдат и дори да дадат живота си в името на „великата цел“ – оставката на Орешарски. Именно след постигането на тази „велика цел“, обясняваха ни представителите на „художествено-творческата интеллигенция“, в България ще настъпи рай. Е, Орешарски си подаде оставката, но раят така и не настъпи. Всъщност не съм съвсем прав. Рай наистина дойде, но само за тези, които си късаха публично ризите и се бореха срещу „комунизЪма“. Властта на ГЕРБ директно си купи именно онези, които обичат да се представят като най-интелигентни и иновативни. Всички техни „творчески“ напъни бяха щедро финансирани по различни програми от местната и централната власт. Без подобна подкрепа въпросните „творци“ отдавна да са умрели от глад, защото продуктът, който правят, е толкова безсмислен, че никой нормален човек не би дал пари за него. Ако имате нужда от повече конкретика, напишете в Гугъл нещо от типа на „творци подкрепят Йорданка Фандъкова за кмет на София“. Ще видите много интересни фамилии сред подкрепящите. Разбира се, всеки човек, бил той писател или бояджия, има правото да хареса който си иска политик. Обаче имам обосновано предположение, че в този конкретен случай подкрепата изобщо не е безкористна и че мотивацията зад нея е изцяло финансова. Отлично си спомням как един от подкрепящите Йорданка Фандъкова творци така се разпали, че започна да я венцехвали, понеже според него била „меценат“. Меценатът, както добре знаем, е човек, който дава пари за изкуство и култура. Само че понякога забравяме една изключително важна подробност. Меценатът дава СВОИ пари. Съответно един кмет или министър на културата, или шеф на НДК не може да бъде меценат. Защото той не разпределя свои пари, а обществени. Затова и е странно, когато някой се подмазва на такива лица. Освен ако не разчита те да излеят върху него рога на финансовото изобилие. А точно това правеха най-различни функционери на ГЕРБ през последните години. Хранеха „художествено-творческата интелигенция“. Точно онази, която се има за най-умна и красива. Онази, която е убедена, че създаденото от нея вече е част от световното културно наследство. Онази, която се прекланя пред „величието на Кристо и Жан Клод“.

И наистина е прекрасно, че точно тази „интеллигенция“ не подкрепя днешните протести. Чудесно е, че разни либерални професори не се въргалят на стълбите на Университета и не оплакват „погазената Конституция“, както правеха през 2013 г. Разбира се, „световните интелектуалци“ моментално си измислиха причина за въздържанието си. Не подкрепяли протестите, защото те можели отново да доведат на власт „комунистите“. Това оправдание е също толкова малоумно, колкото са и всички останали изказвания на „умнокрасивата интеллигенция“. Когато чуе подобен аргумент, първият въпрос, който нормалният човек си задава, е: кои са комунистите? А когато стане ясно, че под „комунисти“ умнокрасивите разбират БСП, купонът става тотален. Че в ръководството на тази партия броят на богатите хора, т. е. на онези, които най-силно мразят комунизма, със сигурност конкурира броя ва богаташите в ГЕРБ. Само че „художествено-творческата интеллигенция“ е толкова заета със защитата на спонсорите си, че не може да направи дори и такова елементарно сравнение.

Разбира се, колкото по-малко такива „творци“ подкрепят днешните протести, толкова по-дълго протестните действия ще запазят своята автентичност. Другата голяма опасност за протеста е той да бъде „приватизиран“ от активистите на жълтопаветната десница. Въпросните политически образувания са тясно свързани с някои „правилни“ олигарси. В момента тези олигарси имат проблеми със закона. Ето защо „градската десница“, както нейните партии, таки и нейните НПО, толкова жадуват смяната на главния прокурор и постоянно ни проглушават ушите с писъците си за необходимостта от някаква нечувана и невиждана съдебна реформа. Тя била ключът към решаването на всички български проблеми. Ако се абстрахираме от снобско-витиеватите приказки на жълтопаветниците, ще видим, че мечтаната от тях „съдебна реформа“ се изразява в следното: главният прокурор бива принуден да подаде оставка, а на негово място бива монтиран човек, чиято мисъл е оформена от пропагандните текстове на медиите на „Америка за България“. Освен това в представите на жълтопаветната десница новият главен прокурор трябва поне веднъж седмично да приема в кабинета си убиеца Джок Полфрийман, който да го съветва как да работи. Впоследствие пък прокуратурата трябва да бъде тотално обезсилена, за да не се стряскат сънищата на „правилните“ олигарси. Ето това са мокрите сънища на лидерите на неправителствени организации като „Правосъдие за всеки“ или „Съюзът на съдиите“. Тези хора със сигурност ще използват протестите, за да осъществят мечтите си.

Само че подобна „промяна“ не би донесла нищо добро на България. Така както нищо добро не донесе и оставката на Пламен Орешарски. Тази оставка доведе до победоносното инсталиране на ГЕРБ във властта, на партията, срещу чиито управленски практики днес протестират толкова много хора. Ако пък получим съдебна реформа във вида, в който си я представят жълтопаветниците, печеливши отново ще бъдат малко хора с много пари и „правилни“ възгледи. Огромното мнозинство българи обаче няма никаква нужда от подобни „печалби“.