Нено Димов – франкенщайнът на политическата стабилност  

България – безводното сметище на Европа - фаша
 
Нено Димов по никакъв начин не може да бъде причислен към отходните отпадъци на прехода. Казвам ви го не защото го защитавам, а защото срещнах достатъчно на брой мнения и текстове, в които той е представен като политическа аномалия. Точно обратното е – Нено Димов е закономерният завършек на всичко, почти библейски знак, точно като онези надписи "Мене, текел фарис", които предизвестяват окончателния край на всичко и тържеството на тоталната съсипия. Време е да изоставам равния език и либералната ироничност. Необходимо е да възкресим месианския политически език, защото хора като Нено Димов и правителството, което го направи министър, са бедствие с библейски размери. Само се огледайте наоколо – апокалиптични бали от боклуци, алчни търговци пируват със здравето на хората, пресушени язовири, начало на воден геноцид в Перник, безводие, което пълзи като чудовище и в други части на България. Нено Димов е абсолютно логичният продукт, ГМО-ото на безвремието, франкещайнът на политическата стабилност, зомби на коалиционната колаборация между „патриотите“ и ГЕРБ, която като гноен цирей е изникнала в нашия политически живот. Понякога дори литературно се чудя – дали навремето, когато младият кариерист Нено Димов е вдигал горно "до" в прослава на Костов, когато кариерата му тръгна към управленските висини, когато след това се отцепи в сектата на Командира, която предаде заради Института за дясна политика и близостта с Борисов, е осъзнавал, че всичко ще приключи с белезници, арест, съд и Специализирана прокуратура. Дали поне веднъж пред себе си, с известен уплах и малко съмнение, си е казвал: "Божке, накъде съм се запътил? Че аз нищо не разбирам! Не е ли по-добре да се кротна и вместо да се бутам в политиката, да продължавам да чета лекции, че климатичните промени са измама?"

Арестът на първия действащ министър в историята на прехода вероятно още дълго време ще бъде централна тема на медиите. Вероятно тази медийна екзекуция е необходима, макар всичко в нея да издава бутафорност и пресиленост като спектакъл с некадърни артисти. Още в края на миналата година стана ясно, че Нено Димов е пътник, особено след като протестните страсти в Перник кипнаха жестоко, но никой не подозираше, че той ще бъде превърнат във вуду кукла за пример, която да нахрани притаеното желание за отмъщение, което е стаено в хората. Проблемът е, че белезниците около китките на един костюмар няма да поправят трагедията в Перник, няма да пусне водата в домовете на хората, няма да успокои областния град, потопен не само в опасност от безводие, но и приклещен от заплахата за избухването на епидемия. И, да, банално е вече да се повтаря. Но цялата тази картина се случва през XXI век, в 10-ата година от управлението на ГЕРБ, в едната трета от прехода, която си приватизира Бойко Борисов. Хората мислят за развитието на изкуствен интелект, а ние два месеца не можем да открием откъде изтича водата на Перник, кой е виновен за ситуацията, как се стигна до тази криза.

След цялата изсипана пиротехника и политическа заря вече е трудно да се стигне до най-дълбоките корени на проблема, но нека да върнем лентата само половин година назад, за да стане ясно, че Нено Димов е просто брънка от една много прогнила верига, която като клуп на бесилка се е впила в гърлото на България. Още в края на лятото двамата депутати социалисти от Перник Станислав Владимиров (него след това го избраха за кмет) и Любомир Бонев зададоха цяла серия от въпроси на Нено Димов и на регионалната министърка Петя Аврамова за това задава ли се безводие в Перник и какви мерки се вземат. И седмица след седмица те получаваха един и същи отговор – няма проблеми, не създавайте паника. Сега вече знаем, че още тогава, когато двамата представители на правителството с равни лица и роботски гласове са ни уверявали, че проблем няма, на техните бюра вече е имало отчети за нивото на язовир "Студена" и от тях ясно се е виждало, че то е паднало много застрашително. Въпреки това Димов и Аврамова мълчаха като верни войници на партията и коалиционната дружба и така помогнаха бедствието в Перник да се разиграе като истинска трагедия. Точно заради това не приемам днес всякакви истерични призиви случаят да не се политизира. Измамата беше политизирана, лъжата беше политизирана, некадърността беше политизирана, глупостта беше политизирина, а това означава, че и всички изводи от драмата трябва да са политически. Вече на всичкио е било ясно, че министрите лъжеха заради изборите. Чрез такава лъжа те са разчитали да влеят адреналин на повяхващата кандидатура за втори мандат на гербаджийската кандидатка Вяра Церовска и да излъжат за пореден път гражданите на Перник. Номерът не мина. Перничани още тогава усетиха, че някой се опитва да ги превърне в риби на сухо, че им пробутват номера от селските вечеринки и смениха своите управници. Днес вече можем да видим какви хора са ги управлявали – кметица, която си е затваряла очите пред безводието и не вземала никакви мерки, областна управителка милионерка, потънала в охолство и разкош, която e прикривала истината, шеф на ВиК (изявена гербаджийска калинка), който дори не си направи труда да се срещне с хората, когато кризата удари като буря. Безводието в Перник не е природна случайност, не е случаен феномен – то е закономерност, породена от 10 години крачене на едно място. Защото ГЕРБ – това е състояние на будна кома. Уж чуваме някакви гласове, уж страната се тресе от събития, но когато стане нещо такова като изпразването на язовир "Студена", виждаме истинската картина на загнилост – една немодернизирана страна, чийто хоризонт се определя от това дали утре ще има, или няма да има вода в чешмите.

Всички виждаме как Перник се тресе. И през миналия уикенд градът влезе в новините с автопоход на недоволството. Цяла колона от коли прекоси Перник и в лицата на хората наистина се виждаше, че те чакат отговори. Тях няма да ги задоволи министър в затвора, точно както "Черешката на тортата" не пълни хладилниците на своите зрители. Хората искат да знаят кой ги вкара в тази криза, защото съмненията, че тя наближава, поне от началото на миналата година са се носили из града. И никой не отговаря на другите съмнения – бил ли е източван язовирът, за да се ремонтира стената му, въпреки че поръчката е била за ремонт с водолази. Освен за "Стомана" отклонявана ли е вода за другаде? Какво са правили кадрите на ВиК през цялото време? И най-важното – в името на какво ги лъгаха, какво постигнаха?

На фона на тази епична драма за лъжи, измами, кражби и некадърност е ясно, че арестът на Нено Димов е само одраскване на повърхността. Нека да не избързваме с цинизма – може пък прокуратурата точно в този случай да си свърши работата, защото ако тук не се копае по-дълбоко, гневът на хората няма как да стихне. Въпросът е, че в такива мигове става ясно колко назад се намира страната. Оказа се, че безбожните комунисти, които трябва да кълнем като истински демократични демократи, добре са знаели, че България има водно богатство, но само ако го съхранява в язовири. И заради това са изпъстрили цялата страна с такива. Последният язовир обаче е построен преди 40 години. Оттогава насам нищо. Дълги години дори основната работа на "Напоителни системи" беше да реже тръби. Това е някакъв негатив на България.
България, която не произвежда, а се самоизяжда. Да не говорим за това, че от 10 години ГЕРБ водят политика, която да доведе всички ВиК дружества до концесиониране, а виждаме, че цената на водата в страната вече има социално непоносими стойности. Ето как се случи така, че темата "Перник" стана съсредоточие на всички онези рани, които от години измъчват страната. Трябваха им 10 години, за да превърнат България в безводно сметище на Европа. И заради това е мъчително да гледаш физиономиите на виновните по екраните на телевизора, които да се обявяват за невинни жертви на подли комунистически обвинения и желания за преврати. Понякога наистина ми се струва, че съществуваме в роман на Дьо Сад, откъде няма измъкване. А няма и вода, за да си наплискаш очите с надеждата, че най-накрая ще излезеш от този кошмар.