Хайде сега да си представим какво щеше да излезе от аферата "Флотилия", ако премиер бе не Борисов, а да речем Плевнелиев, Ненчев или Митов.
Русия вече щеше да е отправила нота - в добрия случай. В лошия - можеше направо да отзове посланика си. После...каквото сабя покаже.
Здравият инстинкт за самосъхранение и чувството за национална отговорност и принадлежност на Борисов пак ни измъкнаха от кашата, забъркана от "ястребите" в кабинета и президентството.
"Искам на Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи, мир и любов. Не искам на курортите ми да се разхождат военни фрегати напред и назад..."
Думите на премиера бяха фриволно иронизирани от Соломон Паси.
Според Паси това било изказване на шеф на яхтклуб.
Бабината му! Всъщност това е изказване на нормален човек, а не на евроатлантически идиот. Тарикатчетата на хранилка в НАТО и Вашингтон от десетилетия мечтаят да ни вкарат във война с Русия. Нормално, нали за това им плащат. Само че те имат резервна писта, като стане напечено, ще си бият камшика и ще проповядват омраза и българофобия директно от централата на Сорос.
А нашите семейства остават тук, приклещени между дулата на обезумелия в себеразрушението си дуалистичен свят.
Ето защо - кажете едно смирено "благодаря" на Борисов, че излезе мъж на място, че помисли за България, че що-годе успешно лавира в нажежените лабиринти на дипломацията, пък после му се подигравайте за стилистичния дискурс. Вярно, понякога нелепо персонифицира в лексиката си ("курортите МИ"), но по-добре да съдим по делата, не по думите.
Иначе - след аферата "Флотилия" трябва да има оставки. За онези, които са договаряли война зад гърба на премиера, парламента и народа си.