Не знам кой ще бъде следващият президент на България. Знам какъв трябва да бъде.
1. Преди всичко истински българин. Равноотдалечен от руското и прозападно-либералното лобита. Понятието „патриот“ девалвира, превърнато в куха щампа, а понякога и в обида от изалчнели за власт политически демагози. Те умело лансираха в публичността друго, „коректно“ понятие – „националист“. Така се формира и зловредната опозиция „националисти“ срещу „космополити“, която отрови по оста „свое-чуждо“ целия преход.
На това трябва да се сложи точка. България се нуждае от държавен глава – патриот, родолюбец, личност, която приоритетно издига на пиедестал народните пред цивилизационните интереси. Патриот в благия, класическия, вазовия ретро-смисъл на думата. Патриот, който не се срамува да произнесе сантименталната, даже умилителна фраза: „Обичам България повече от всичко“.
2. Президентът ни трябва да е със здраво, патриархално, християнско семейство, което изповядва консервативни ценности и дава пример на обществото.Реанимацията на семейния морал е особено необходима в контекста на демонстрирания от настоящия ни президент и половинката му разпад по време на целия им мандат. Искаме си президента, искаме си първата дама, и то ги искаме заедно, един до друг, като олицетворение на единството на нацията.
3. Съзнавам, че такава е инерцията, конюнктурата, вълната, но! Едва ли е разумно на „Дондуков“ 2 да се настани жена. С манталитета и управленските си жестове Росен Плевнелиев и без това оставяше подобно усещане. Време е да си имаме мъж за президент – мъж с характер, принципи, здрава воля и здрава ръка, ако се наложи (а всъщност, уви, със сигурност ще се наложи в нервозната геополитическа среда, която обитаваме).
4. Като споменах „здрава воля“ и „здрава ръка“: следващият ни президент трябва да има куража да излезе от формалните си правомощия и да опита да разсече гордиевия възел, сплел здраво държавата и мафията. Ясно е, че по Конституция възможностите му не са големи, но авторитетът на личността понякога е по-ефективен от буквоядството на закона.
Досега живеехме с марионетен президент на едно от олигархическите лобита – така наречения кръг „Капитал“. В момента противовесното лоби – около Делян Пеевски, се мъчи да инсталира на най-висшия държавен пост удобна и послушна персона, която да обслужва корпоративните му интереси. Пеевски отново спекулира и търгува с вездесъщите гласове на ДПС, без които не можел да бъде избран нито един президент.
Така ли е наистина? Хайде този път да опитаме без турския вот, толкова ли е невъзможно? Може да стане, ако всички масово излезем пред урните и гласуваме за нормален и почтен българин – докога родината ни ще се командва от тютюневите плантации край Кърджали и Велинград?
Ако теглим чертата и съотнесем модела към действащите политици и потенциалните кандидат-президенти, трудно ще намерим дори минимално покритие. Добре е да се вгледаме отвъд мейнстрийма. Тунеядците в парламента и партийните централи няма да излъчат така чакания от хората месия.
Лично аз си представям начело на държавата човек от академичните среди – професор, учен, преподавател, морален стожер за младите, неизкушен от котерийната политика. Или достоен генерал от армията, който да възкреси понятието „главнокомандващ“, сериозно дискредитирано в последните пет години.
А защо не генерал и професор като президент и вицепрезидент? Армията и професорите от Софийския университет и БАН не веднъж са спасявали България при властови кризи и световни войни до 1944 г.
Едва ли има време за подобен сценарий. И на тези избори сговорът на Омертата ще ни пробута поредното си нещастно протеже. Но другия път… Рано или късно… Дано не е твърде късно.
