Разчита на по-младите и на безпаметните, понеже в България паметта е сериозен дефицит.
Аз обаче помня, вярвам, че и вие.
Помня как ля сълзи в ефир след убийството на боса на ВИС-2 Васил Илиев и произнесе трогателното: "Убиха един от най-достойните синове на България".
Помня, че Васил Илиев пътуваше за вечеря именно със Слави Трифонов преди да го разстрелят като куче насред София.
Помня как се изкара първи седесар покрай народния бунт срещу Виденов и призоваваше да пометат Народното събрание.
Помня как бързо се извъртя и мина към червените и към "Мултигруп" при Костов. Щедро финансиран от Илия Павлов и Сашо Дончев, громеше Командира и командирчетата.
Вреди се и в Инициативния комитет по издигането на Първанов за президент. Агитираше открито, канеше го в студиото и го целуваше пламенно, уста в уста, все едно римейк на оная прословута целувка на Брежнев и Хонекер.
После нов флик-флак, мина към Царя. Даже се предложи за зет, искаше ръката на княгиня Калина.
За известно време бе "мигленакуневист". Кълнеше се в Кунева, тя била най-моралният политик, издигна кандидатурата й за президент.
Заигравка и с Бойко Борисов. През ден висеше в кметския му кабинет в общината и играеха карти. Тогава си поиска 50% от ГЕРБ, плюс правото да посочва половината министри. Изрепчи се и за градинката пред Японския.
Бойко го отряза и онзи издивя. И досега берем плодовете на примитивното му отмъщение.
Такова е "новото лице" в политиката, чака-рака месията, поредният, който ще ни оправя и поредният, който вярва, че този народ е съставен предимно от идиоти.
