Специално за премиерата от Щатите пристигна синът на големия актьор - Владимир Данаиловq с американската си съпруга Виктория. Представлението гледа и неговата майка Ирен Кривошиева. Сред публиката в Народния бяха и съпартийци на Ламбо от БСП: Корнелия Нинова и мъжът ѝ, Кирил Добрев, Сергей Станишев, Драгомир Стойнев, Петър Курумбашев, Атанас Мерджанов, както и бившият културен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов, народният представител от ГЕРБ Красимир Велчев. Писателят Антон Дончев и кинорежисьорът Людмил Стайков също уважиха завръщането на сцена на Мастера.
Макар ролята на Данаилов да е малка, тя е ярка и наситена с много самоирония. На сцената Мастера се появява ефектно в специална количка като скутер на четири колела. За да изглежда героят му по-артистично, Ламбо си е „пуснал” дълга коса - гримьорите са му „присадили” кичури в естествения прошарен цвят на Данаилов.
„Актрисата” е комедия, която обаче достига и драматични обертонове. Актрисата Лилия Мартин, в чиято „кожа“ влиза Аня, иска да сложи край на кариерата си и около това решение в гримьорната ѝ се „завихрят“ шеметни ситуации, предизвикани от вълнуващия ѝ живот на сцената и извън нея.
Режисьор на спектакъла е Росица Обрешкова, а Стефан Данаилов е и постановчик. Откроява се и авторската музика на Иван Лечев.
Синът на Ламбо – Владимир, сподели пред „Ретро” впечатленията си от спектакъла и разкри как се развиват отношенията му с баща му.
- Влади, за пръв път ли гледате баща си Стефан Данаилов в театъра?
- Не, гледал съм го в „Жените на Джейк” и още няколко неща, когато беше в голямата си сила.
- Какво е впечатлението ви от появата му в премиерния спектакъл „Актрисата”?
- Мисля, че е много умен ход. Героят му беше много сладък.Радвам се, че баща ми се появи отново на сцената, че има стимул, че се движи. Около него има хора, които го обичат. Това ме интересува и радва най-много.
- При всяка негова поява на сцената публиката избухваше в аплодисменти, вие какво изпитахте?
- Радост. Очаквах тази реакция на публиката. Все пак той е Стефан Данаилов.
- Бяхте неотлъчно до баща си на партито след премиерата. В цялата шумотевица успяхте ли да поговорите?
- Не, аз просто исках да бъда до него. Видях го за пръв път, откакто се бях прибрал в България ден по-рано. На партито беше доста шумно и беше трудно да се говори, но беше хубаво да се видим и да сме до него с жена ми.
- Вярно ли е, че съпругата ви Виктория се обръща към Стефан Данаилов с „татко”?
- Да, нарича го „татко“, тя много го обича. Той е много мил към нея. Виктория по принцип е малко притеснителна. А той е добър, внимателен и създава много хубава атмосфера. Аз също се обръщам към нейния баща с „татко”. Това е нормално.
- След премиерата видяхте ли се вече на спокойствие?
- Да, видяхме се, в неделя бяхме на обяд при него, беше много хубаво. Много си говорихме.
- Майка ви се „оплака”, че от Щатите се обаждате по-често на баща си, отколкото на нея?
- Да, напоследък с него се чувам по телефона много по-често. Може би за някакъв баланс. Мисля, че е хубаво да си говорим, да сме колкото е възможно по-близки.
Обсъждаме всякакви неща – болести, медицина, генерални неща за живота. И много се разбираме, мислим в една посока.
- Той доволен ли е, че не сте актьор, а следвате медицина?
- Мисля, че е много доволен. Защото това е добра професия, а и ето – първият лекар в семейството! Мисля, че е добре да се заема с нещо сериозно.
- Тук усилено се носи мълвата, че Стефан Данаилов ще става дядо – вярно ли е?
- Може би ще стане дядо, но не в този момент. Аз бях говорил с него по въпроса. Казах му, че жена ми, която е магистър по педагогика и се грижи за дечица в детска градина, иска да имаме дете. Казах, че го обмисляме, но още не действаме по този въпрос.
- Той вероятно вече иска внуче и би се радвал на такъв подарък?
- Ами иска, кой не иска. Всичко трябва да става както трябва. Много хора чувстват натиск от родители да създават потомство и не знам дали това е най-добрият начин. Затова при нас всичко ще се получи естествено, както и трябва да бъде.
- Напоследък общувате често с баща си, но преди време, когато бяхте по-малък, липсваше ли ви контактът с него?
- Не, винаги съм се чувал с него. Всеки месец. А сега - почти всяка седмица. Затова не мога да кажа, че съм усещал липса. Винаги когато съм идвал в България, сме се виждали. Тази история, че не сме се чували през годините и не се познаваме, не е вярна.
- Може би сега искате да компенсирате времето, в което сте били по-отдалечени един от друг?
- Аз обичам баща си, искам да съм с него. Нямам стратегия да компенсирам, макар че може така да изглежда отстрани. Просто когато идвам в България, искам да видя всички хора, които обичам – родители, баба. А той е важна част от това.
- Тоест не може да се каже, че сте страдали през годините?
- Всички искат да кажа това, има такава настройка в обществото. Не знам защо, може би за да е по-интересно. И майка ми понякога пита: Какво става, липсва ти баща ти ли? Но не е така. Не съм наранен, нито съм ощетен. Нямам някаква горчилка в сърцето си от това, че баща ми е бил далеч от мен. Защото той винаги е бил в живота ми. Ако кажа друго, ще излъжа. Затова не съм се чувствал зле. Като погледна назад, може би понякога съм имал нужда от повече строгост, дисциплина, но сега всичко е окей. Вече съм на 33 години и е време да съм отговорен и да се справям сам.
- В какви моменти сте чувствали неговата грижа, подкрепа?
- Винаги съм ги усещал. Винаги е бил зад мен, каквото и да правя. Помагал ми е по всякакви начини. Бил е един умен глас в живота ми, човек с опит и знание, понякога ме е подкрепял в това, което правя, а друг път ме коригира. Като всеки баща.
- Как ви нарича той?
- „Моето момче”, като всеки баща.
- А в какво здраве го намирате?
- Тези дни се измори малко покрай премиерата. Но мисля, че за него това е добре - да се движи, да прави каквото може за краката си, за тялото си. Има заболявания и се бори с тях, но мисля, че има много сили и ако си направи план и следва програма за движение, ще е много добре. Като имаш някакво заболяване, съществува и психологически момент. Трябва да свикнеш с новата ситуация, да я приемеш, да си съставиш план и да работиш по него. И така, лека-полека да се връщаш към живота, който си водил преди.
- Като бъдещ лекар какво мислите за това, че той не спира да пуши?
- Е, мисля като всички лекари. Не е хубаво. Има много неща, които човек прави, въпреки че му вредят на здравето. Но това са си негови борби. Аз няма как да му повлия да спре да пуши. Той много добре знае, че това не е добре. Всички хора го знаят, но защо не спират да го правят, е друг въпрос. Може да е повече психологически. Това си е негова воля. Аз няма какво да му кажа, което той да не знае.
- Със съпругата ви предвиждате ли пътешествие из България в близките дни?
- Мислим да отидем до морето за малко, после и на планина. Много обичаме България, много е красива. Ще вземем една кола и ще се разходим.
